Видове графични изображения; жанрово разнообразие; средства; материали и техники

Видове графични изображения; жанрово разнообразие; изразни средства; материали и техники

Терминът графика има гр. произход ( графос ) и означава пиша, рисувам, изобразявам. Този вид изобразително изкуство се свързва главно с предаването на образи и форми посредством контраста на черното и бялото. Цветовете, които присъстват в цветните графики имат второстепенно значение и не променят съществено графичния характер на изображението, само го допълват. При графиката изображенията притежават т.нар. „условност”, тъй като се работи основно на принципа на контраста между черното и бялото ( понякога използването на хроматичните цветове е също условно ). Към края на ХІХ и нач. на ХХ в. графичните произведения стават изключително многообразни, а след втората половина на ХХ век, благодарение на технологичните възможности за тиражиране, добиват голяма популярност.
Изразните средства на графиката са: графичната линия, която може да бъде контурна, прекъсната, пластична и т.н.; щрихът - поредица от близко разположени една до друга успоредни линии в рисунка или гравюра; графичните петна - черно – бели или цветни плътно щриховани участъци, положени на декоративно – плоскостен или светлосянъчен принцип; краен вариант на този способ на изразяване са т.нар. точки, които играят важна роля при дълбокопечатната техника „акватинта”.
Според технологията на изпълнение графиката се дели на: графична рисунка и графика върху определен материал ( като напр. гравюрите върху дърво и метал, литографията ). Рисунката може да бъде изпълнена с туш, въглен, креда и др. подобен материал направо върху хартиен носител. При втория вид графика крайният резултат върху хартията се постига чрез отпечатване на предварително създадено изображение от определена повърхност ( метал, дърво, камък и др.). Неудобството тук е, че се работи върху огледалния вид на желаното произведение, но предимството е, че то може да се тиражира в определен брой ( в зависимост от качеството и вида на материала).
Според друг критерий – предназначението си, графиката се дели на изящна и приложна. Произведенията на изящната графика са със самостоятелно художествено значение, нямат строго определено практическо приложение и не са обвързани с някакво литературно произведение. Най – често използваните жанрове тук са: фиг. композиция, пейзаж, портрет. Освен графичната рисунка, към този вид произведения спадат и гравюрите. Към втората група – приложната графика – спадат произведения, които имат чисто потребителски характер и задоволяват нуждите на пазара, търговията, рекламата, книгопечатането и др. Типични представители са: плакатът, запазеният знак, шрифтът, оформлението на книги, пощенската марка и др.
Изящна графика:
Представители на