Военно-наказателен закон от 1944 г

ВОЕННО-НАКАЗАТЕЛЕНЪ ЗАКОНЪ (Загл. изм. - ДВ,
бр. 196 от 1944 г.)

Утвърден с Указ № 305 от 12.12.1937 г., обн. ДВ, бр. 290 от 29.12.1937 г., в сила от
1.03.1937 г., изм. и доп., бр. 166 от 31.07.1941 г., бр. 196 от 8.09.1944 г., бр. 223 от
25.09.1945 г., отм., бр. 21 от 28.01.1949 г.

КНИГА I
ОБЩИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ

Глава I
Въводителни наредби.

Чл. 1. Постановленията на наказателния законъ иматъ сила и за военни, приравнени и
милитаризирани лица, както въ изрично посочените, така и въ всички други случаи на
настоящия законъ, доколкото съ последната не са изменени или отменени.

Чл. 2. Военни престъпления са тези, които са предвидени въ настоящия законъ.

Чл. 3. Когато въ време на война зачестятъ деяния, които застрашаватъ извънмерно
отбраната и сигурностьта на държавата или дисцилината на войската, главнокомандващия
може или да вземе особени мерки противъ техъ, или да го обяви за престъпни или да усили
наказанията за обявените отъ закона престъпни деяния, като предварително оповести за
общо знание и незабавно донесе на Негово Величество Царя и на праителството за взетите
мерки и предизвикалите ги причини.

Съответното важи и за команданта на обсадено место, който е длъженъ при първа
възможностъ да донесе на главнокомандващия за направеното и да поиска неговото
одобрение.

Чл. 4. Действието на този законъ се простира върху военните лица, приравнените
къмъ техъ и милитаризираните, както въ мирно време, така и въ военно време или при
обявено военно положение, отъ деня на зачисляването до деня на отчисляването имъ отъ
служба.

Забележка 1. Военни лица са онези, които са зачислени на военна служба въ войската
или жандармерията.

2. (Изм. - ДВ, бр. 196 от 1944 г.) Приравнени се сметатъ гражданските лица, които
служатъ въ войската на щатна длъжностъ или като надничари и други подобни.