ППрез 2002 година учени от Стокхолмския университет съобщиха, че храни, приготвени от съставки, богати на скорбяла, като царевица, ориз и картофи съдържат канцерогенното вещество акриламид. Следващата година техни колеги от Националния медицински център в Дуарте, Калифорния установиха, че това химично съединение може да вид
оизменя дезокси-нуклеиновите киселини в организма, което означава, че акриламидът може да причинява не само рак, но и генетични и нервни увреждания. Тези и други изследвания показаха, че опасният химикал се среща най-често в печени и пържени храни. Така например, в някои видове пържени картофи съдържанието на акриламид е 2000 пъти по-високо допустимото. Това е само един от примерите, който демонстрира колко опасни са някои от веществата в храните и колко е важно тяхното съдържание да бъде контролирано и нормативно регулирано.
Каква е ситуацията в нашата страна? Както е известно политиката на Република България по безопасност на храните се основава на действащата в страната законова и подзаконова нормативна уредба. Основното законодателство включва Закон за храните, Закон за народното здраве, Закон за ветеринарномедицинската дейност, Закон за защита на растенията и Закон за фуражите. Тези актове регламентират изискванията към храните, задълженията на производителите, преработвателите и търговците на храни и реда за извършване на държавния контрол върху цялата хранителн
а верига. На осн
ов
ание цитираните закони са
и
здадени и се издават подзаконови нормати
вн
и актове - наредби, с които с
е к
онкретизират изис
кванията в съответните области. В повечето случаи наредбите отразяват и въвеждат достиженията на Европейското право по безопасност на храните.
По отношение на замърсителите в края на миналата година бе публикувана Наредба № 31 за максимално допустимите количества замърсители в храните. Наредбата определя максимално допустимите количества замърсители в храните и изискванията към методите за вземане на проби и методите за анализ. Понятието "замърсители" включва всички чужди вещества, които преминават отвън или се образуват във или върху
храните при добиването, преработването или съхранението им и които в п
о-големи количества могат да увредят здравето на потребителя.
Наредбата отмени редица стари разпоредби за хранителните замърсители като Наредба № 5 за хигиенните норми за пределно допустими количества от химични и биологични замърсители в хранителните продукти (1984 г.), Наредба № 11 за нормите за максимално допустими количества на микотоксини в
Учебни материали
Споделени от колеги - с преглед преди изтегляне.
Икономика
ЕМСК
ВРЕДНИ ХИМИЧНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ НА ХРАНИТЕ И ПРАВИЛА ЗА КОНТРОЛ НАД ХРАНИТЕ
Преглед на началото - целият файл след изтегляне
0 коментара
За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.
Влезте