Японски подход в управлението

ЯПОНСКИ МОДЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕТО

ВЪВЕДЕНИЕ:

Пред човечеството стои проблемът за създаването на нов тип организация, която да може да се справи с различни предизвикателства. Когато става дума за организациите, които са ключовия инструмент на развитието на човешката цивилизация, не бива да се забравя, че те са преди всичко човешки феномен. Организациите не са нищо друго освен „двама или повече души обединени от обща цел в дългосрочна перспектива и коопериращи усилията си за нейното достигане”.
Мениджърският стил е съвкупна характеристика на подходите, методите и структурите, използвани за усъвършенстване на управлението.Както няма универсално лекарство, така няма и универсален метод за управление. В трудовете си „Управление на предприятието" и „Основи на научното управление" Тейлър обобщава практическите методи за научно управление, като призовава администрацията да поеме организаторската дейност, а на работника да се възлагат само изпълнителски функции. В основата на теорията е максимата „Подходящия човек на подходящото“ място" и „високата заплата осигурява поевтиняване на продукцията" (касае се за заплатата на първокласния работник).Тейлър и неговите последователи – Х.Гант, семейство Джилберт, Х.Форд и други - са получили названието "класици" и са основоположници на класическия мениджмьнт.

СПЕЦИФИКА НА ЯПОНСКИЯ МОДЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ
Японският мениджмънт се развива след Втората световна война и е основа на японското „икономическо чудо". Японският мениджмънт може да се характеризира с най-ценните приноси, които притежава: нетрадиционен и нетехнократен подход към човешкия фактор; производство на материални ценности и усъвършенстването на управлението на производството. Конкретните характеристики на японския мениджмънт се дават в труда на теоретика Уилям Оучи, наречен „Теория Z".Основните моменти на японския опит в областта на мениджмьнта са:
•пожизненият наем (доживотното наемане) на работниците и служителите в големите японски компании (почти 30% от работната сила), поставящ постоянните работници в привилегировано положение (сигурна работа, ръст на доходите, социални осигуровки, любима работа). •принцип на „старшинство", осигуряващ повишение на заплатата, най-вече от стажа, равнището на квалификация (длъжностното издигане) и резултатността на труда. •специфичната подготовка на кадрите (принципа на белия лист, върху който само фирмата може да пиша,( т.е. обучава), която е предпоставка за задължителното редовно повишение на квалификацията на работниците, като им осигурява длъжностно придвижване. •принцип на ротацията (въртележката) или планомерното преместване на кадрите по всички звена на структурата, за да си намерят