Закон за административното правосъдие от 1912 г

ЗАКОНЪ за административното правосъдие

Обн., ДВ, бр. 74 от 3.04.1912 г., в сила от 1.09.1912 г., доп., бр. 77 от 8.04.1915 г.

Глава I.
Устройство на върховния административенъ съдъ.

1. Учредява се за цялото царство единъ върховенъ административенъ съдъ съ
седалище въ София.

2. Върховниятъ административенъ съдъ се състои отъ първия председатель,
председатель на отделение и шесть членове, които по длъжность и по заплата са
приравнени на първия председатель, председателите на отделение и членове на върховния
касационенъ съдъ.

3. За съдии на върховния административенъ съдъ се назначаватъ лица, съ завършено
юридическо образование.

Половината отъ тяхъ трябва да отговарятъ на условията, предвидени въ чл. чл. 108 и
109 отъ закона за устройството на съдилищата, а останалата половина трябва да бъдатъ
лица, които са заемали високи длъжности по администрацията или са се проявили като
видни правници по служба, въ науката, въ адвокатурата или на друго обществено поприще
и да не бъдатъ по-млади от 35 години.

4. Първиятъ председатель, председательтъ на отделение и членовете на върховния
административенъ съдъ се назначаватъ съ указъ, по постановление отъ министерския
съветъ и по представление отъ министра-председателя. Преди да встъпят въ длъжность, те
полагатъ съдийска клетва (чл. 143 отъ закона за устройството на съдилищата ). Те са
несменяеми отъ деня на назначението имъ.

5. Дисциплинарната власть надъ съдиите се упражнява отъ общото събрание на
върховния административенъ съдъ, подъ председателството на министъръ-председателя.

6. При върховния административенъ съдъ има главенъ прокуроръ и прокуроръ на
отделение, които трябва да отговарятъ на предвидените въ чл. 3 условия. Те се назначаватъ
и уволняватъ съ указъ, по постановление на министерския съветъ и по представление на
министъръ-председателя. По длъжность и по заплата те са приравнени къмъ председатель
на отделение и членъ на върховния административенъ съдъ.