Живопис–видове, жанрово разнообразие, материали, изразни средства и техники

Живопис – видове, жанрово разнообразие, материали, изразни средства и техники на изпълнение

Живописта е вид изобразително изкуство, при което художествените изображения се изпълняват чрез колоритни изразни средства главно върху двуизмерна повърхност. Основна цел на художника – живописец е, служейки си с линията, светлосянката и най – вече цвета, отделяйки светлите от тъмните места, така да „моделира” обемите, че да създаде илюзия за триизмерност. Докато при скулптурата, архитектурата и фотографията светлината се използва на готово от природата, то тук (както и при графиката) е необходимо тя да бъде създадена от твореца.
Живописта е изкуство, чрез което се пресъздават конкретни житейски ситуации или изгледи от природата, видени в определен миг от времето и върху конкретно пространство. В този смисъл тя е по – ограничена от изкуствата литература, театър или кино, при които има възможност да се показват измененията в мислите и постъпките на персонажа в различни времеви и сюжетно – повествователни рамки. Живописта, обаче, е способна много по – достоверно и конкретно да изобрази действителността, да предаде осезаемо най – различни природни и душевни състояния.
Различават се два основни вида живописни произведения: според предназначението и функциите си от една страна и според използваните изобразителни материали и техники – от друга. Според предназначението си живописните творби могат да бъдат:
Изящни ( кавалетни или лесно преносими ) – такива творби имат самостоятелно значение и не са ангажирани с определено пространство или околна среда. Жанровото разнообразие на изящната живопис е много богато – фигурална композиция, портрет, пейзаж, натюрморт, интериор, нефигурална ( абстрактна ) композиция. Основен принцип на изграждане на формите, предаване на обема и подчертаване на композиционния център е контрастът между топлите и студени цветове, между светлите и тъмните участъци.
Монументални ( внушителни, величествени ) – тези произведения имат значително по - големи размери и са обвързани композиционно с дадена външна или интериорна среда. Често се случва, на пръв поглед не толкова едри по мащаби творби да имат много силно въздействие върху наблюдаващия. Това също е основание да наречем тези произведения монументални, заради силния заряд, който носят в себе си. Разновидности на монументалната живопис са:
Стенописта – една от най – използваните техники е „ фресковата живопис” с нейните две основни разновидности – „ мокро”( „ ал фреско”- от итал. „ на свежо”) и „ сухо” ( „ ал секо”- „ на сухо” ) фреско. И при двата вида за рисуване се използват постни, главно темперни бои.
При мокрото фреско боите се нанасят върху прясна мазилка, обработена по специален начин с гасена вар. Варта изпълнява функции на свързващо