ЕЗИКЪТ КАТО ЕТНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА
МЕЖДУКУЛТУРНА ИНТЕГРАЦИЯ

Курсова работа
на тема:

ЕЗИКЪТ
КАТО
ЕТНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Стара Загора 2021

СЪДЪРЖАНИЕ:

ЕЗИЦИТЕ НА ИНДИВИДА И ГРУПАТА

МАЙЧИНИЯТ ЕЗИК

БИЛИНГВИЗМЪТ

ДИГЛОСИЯТА

ОТНОШЕНИЕТО НА ЕЗИКА КЪМ ДРУГИТЕ ЕТН. ХАРАКТЕРИСТИКИ

ЕЗИК И РАСА

ЕЗИК И ПЛЕМЕ

ЕЗИК И ЕТНИЧЕСКА НАЦИОНАЛНОСТ

ЕЗИК И ГРАЖДАНСТВО

ЕЗИК И СОЦИОРЕЛИГИОЗНА ОБЩНОСТ

ЕТНОСИ И ЕТНОЛИНГВИСТИЧНИ ГРУПИ

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ГРУПИ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ЛИНГВИСТИЧНАТА ГРУПА: ЕТНОС ИЛИ GLM

ГРАНИЦИ НА ЕТНОСА: ЕНОФОНИ И АЛОФОНИ

ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ НА ЕТНОСА: ПОДЕТНОСИ

ГРУПИ ЕТНОСИ ИЛИ „ИНТЕРЕТНОСИ“

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

ЕЗИЦИТЕ НА ИНДИВИДА И ГРУПАТА

МАЙЧИНИЯТ ЕЗИК

Под майчин език, често се подразбира езикът, на който комуникира семейството и чрез който започва да се учи да говори индивида от раждането си. Майчин език е първата вербална взаимовръзка и ако има възможност, човек учи няколко езика през живота си, но първи е майчиният език, и е от съществено значение за неговото цялостно развитие.

БИЛИНГВИЗМЪТ

В многоезичните общности към майчиният език да се добавят и други, допълнителни езици като втори, добавъчен или едновременно няколко езика, които се налага да се използват с различна степен на владеене поради необходимост и тогава това явление може да се нарече – многоезичност. Билингвизмът (или т.н. – двуезичие) е твърде разпространено явление в целия свят.

ДИГЛОСИЯТА

Индивидуалното владеене и използване на две разновидности на един и същ език се определя като диглосия (от Di – „две“ и glossa „език“). Диглосията