инструменти на централната банка за регулиране на икономиката

Стопанска академия „Димитър А. Ценов”

Дисциплина: Финанси 

ДОКЛАД

ТЕМА: Инструменти на Централна банка за регулиране на икономиката

Изготвил: Айхан Ариф – фак. № 155065
Специалност- бизнес информатика 15гр.
Факултет- мениджмънт и маркетинг

Гр.Свищов

2016
Развитието на банковото дело, а оттам и на състоянието на паричната маса, стабилността на кредита, и като цяло на икономиката на съответната страна, са неотменно свързани с прилагането на „класическите инструменти на Централна банка за регулиране на икономиката”. Това са:
Сконтова (дисконтна) политика
Операции на „открития пазар”
Политика на задължителни минимални резерви

Сконтова политика
Сконтовата политика е един от най-старите механизми на централните банки за осъществяване на парично - кредитно регулиране на икономиката. Използва се още от XIX век. Същността на сконтовата политика се изразява в покупко – продажбата (сконтирането) на търговските ценни книжа (полиците) между търговските банки и централната банка и въздействието върху сконтовите кредити и паричната база. Това става чрез промяна на сконтовия лихвен процент. Полицата доказва наличието на търговски (стоков) кредит. Тя може да бъде продадена на търговската банка, срещу което притежателят и получава своето вземане. Търговската банка от своя страна може да я сконтира в централната банка. Това представлява повторно сконтиране на полиците, т.е. ресконтиране. Централната банка също удържа за себе си известна част от сумата на полиците. С течение на времето тя започва да определя среден процент при ресконтовите операции, който има значение на общ регулатор при сконтирането на полиците в търговските банки. Тъкмо това позволява на централните банки по косвен път да регулират масата на парите в оборота, а също така и условията на сделките по търговското кредитиране. По този начин централна банка оказва въздействие върху обема на ресурсите, с които търговските банки кредитират своите непосредствени клиенти.
Централната банка (в нормални пазарни икономики) подпомага банковата система като кредитор от последна инстанция. Чрез сконтовата политика и по-точно чрез сконтовия процент тя осигурява ликвидност на търговските банки и банковата система. Централната банка дава заеми на търговските банки срещу залог на дългосрочни активи, за да посрещнат без напрежение теглените суми от техните депозитори.
Намаляването на сконтовия процент, при равни други условия, стимулира търсенето на кредит от