Ръселовите „Принципи на математиката"

Peter Hylton
Russell, Idealism, and the Emergence Russell, Idealism, and
the Emergence of Analytic Philosoph
y
(Clarendon Press, Oxford, 1990)

5
Р
ъ
селовит
е „Принципи на математиката”

[171]
”
са тясно ан(Clarendon Press, Oxford, 1990)

5
Ръселовите „Принципи на математиката”

[171]
55
РъсеРъселовите „Принципи на математиката”

[171]
[[171]
з
лика). Както и за Мур, за Ръсел съставките на пропозициите в общия
случ
а
й не са различ
ни по
в
ид от обич
айните вещи, за които говорим (както би могло да се каже, че са разл
ични Фрегевите смисли). Вещите, относно които е пропозицията, в обичайния случай са сред съставките на
т
ази пропозиц
и
я
(вж. гл. 4, с. 134-6 по-горе). Може би най-ясната Ръселова формулировка на този възглед се появява в едно писмо до Фреге, писано на 12 декември 1904 г.,6 където Ръсел използва
пример
, въведен от Фреге в предишно п
и
смо:
[172]
По
в
ъпроса
за Sinn и Bedeutung
не виждам
нищо друго
освен затруднения, к
оито не мога да преодолея. Основанията си да не мога да приема Вашия възглед като цяло съм обяснил в прил
ожението към моя
та книга [„Принципите”] и все още съм съгласен с писаното там от мен. Вярвам, че въпреки всичките си снежни преспи самият Мон

Блан е съставна част на онова, което действително се