Развитие на българското образование през османското владичество

Развитие на българското образование през османското владичество .
Бистра Иванова Джантова. Приложна Германистика втори курс. Факултетен №1810110015

С падането на българите под османска власт , условията за развитие на образование, култура духовен живот у нас са прекъснати за векове наред. Културния, книжовния и духовен живот престават да съществуват, поради малкото книжовници оцелели в изгнание.

Всеки грамотен човек можел да стане даскал, стига да има ученици, които желаят да се обучават. За откриването на такова училище не е нужно много, всяка стая в дома на даскала можела да стане класна стая. Учениците сядали върху постелки или столчета, които си носели.
Броят на учениците в килийните училища не е голям, обучението е индивидуално и се заплаща. Учителят се е занимавал индивидуално със всеки ученик. В повечето случаи, даскала получавал плащанията си в натура – храни, напитки, стоки за бита и животни.

Наред с четене учениците се учат и на писане. Има примери на свещеници , които могат да четат, но не могат да пишат. Методите на писане се различават от средновековните, учениците пишат на изгладена четвъртита дъска наречена панакида, направена от кожа или дърво. Пишело се с пуйче или орлово перо. Мастилото било направено от оцет и бъз ( храст с черни плодове). Обучението по смятане било доста трудно занимание, което не било за всеки. Смятане не се е преподавало във всички килийни училища. Но там, където се е преподавало се е залагало на събиране и изваждане, и в много редки случаи на умножение и деление. Тогава са означавали буквите с числа и това доста затруднявало учениците.
Имало и ред в училищата, които учениците трябвало да спазват, когато учениците нарушат правилата биват наказвани – бой с пръчка през ръцете, седене на колене върху орехови черупки и др.
Килийното образование получава широко разпространение през 17 и 18 век. През този период, като книжовни средища изпъкват София и Враца, просветна дейност се развива и в други градове и села – Самоков, Калофер, Видин, Казанлък и др. Грамотността се разпространявала най-много в селища, които се намирали в близост до манастири.
В Котел килийното училище отваря врати през 18 век, там учи Софроний Врачански, има сведения за килийни училища и в село Хаджир днес село Свежен карловско, Стрелча и др.
Килийната образованост се развива до 1835г. , когато се появяват взаимните училища. Килийните училища се запазват в много селища.
Извън манастирските центрове изпъква Софийската книжовна школа от нея излизат граматици, свещеници и преписвачи. Софийските учители продължават делото на Патриарх Евтмии. През този период Петър Бакшев и Петър Парчевич създават