Семасиология.Дума. Синоними, антоними, омоними,пароними.

Семасиология.Дума. Синоними,антоними, омоними,пароними.
Семасиология – наука за смисловото съдържание на езиковите единици и в частност на лексическите значения на думите.
Лексема - думата като езикова и речникова единица.
Лекс – думата като речев акт.
Алолекс – думата като словоформа.
Вокабула – думата като речникова единица, която е съвкупност от словоформи във всяко едно от значенията си.
Думата като речникова единица
Дума (фонетична) – отрязък от текста между две паузи, изговорен с едно ударение.
Правописна дума – думата, взета като последователност от букви е нейният правопис.
Думата (сложна словоформа) – сложните (описателните) граматични форми също са едни от трудностите при определяне границите на думата.
Служебна дума- предлози, съюзи, частици.
Думата е основна речникова единица на езика. Във фонетиката тя се разглежда, като единство от звукове или верига от фонеми, обединени от едно ударение. В словообразуването думата е споение от различни по вид морфеми. В морфологията думата е словоформа, която се изследва според принадлежността и‘ към определена част на речта и с присъщите и граматични форми и значения. В синтаксиса думата се приема за сегмент от изречението, който може сам по себе с определена интонация да функционира като изказване. Понятието „дума“ като езиков термин означава едновременно думата като речева, като езикова и речникова единица.
Функции на думата
Номитивна ф-я – да назовава предмет, явление, действие и т.н. С помощта на думите хората общуват, изразяват своите мисли, чувства и воля.
Диференцираща и обобщаваща ф-я – чрез думата като лексема се представят понятия и категории от реалния свят.
Комуникативна ф-я – в устната и писмена реч.
Прагматична (експресивна) ф-я – с нея говорещите изразяват своите чувства, намерения.
Думата е единство от форма и съдържание. Тя има материална среда (план на изразяване) и идеална страна (план на съдържание).
Планът на изразяване обхваща звуковата обвивка на думата и особеностите в изговора и‘ , словообразувателния и морфемния и състав, съотношението между морфемите, които я изграждат (корен, представка и т.н.). Планът на изразяване се дели на фонетични словообразувателни и граматични сегменти. Във фонетично отношение думите са съставени от фонеми. В словообразувателно отношение думите са съставени от морфеми. В граматично отношение изменяемите думи имат основа и формант (афикси).
Планът на съдържание се свързва с граматичното и лексикалното значение на думата. Лексикалното (речниково) значение отделя думата като самостоятелна единица и обхваща