Възпитателни традиции в Българското образование

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

ЦЕНТЪР ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

Дисциплина:
ИСТОРИЯ НА ПЕДАГОГИКАТА И БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

КУРСОВА РАБОТА
ТЕМА:

„ВЪЗПИТАТЕЛНИ ТРАДИЦИИ В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ”

Име на студента: Симона Димитрова
фак. №: 24421094
специалност: ПНУП, I курс
форма на обучение: задочно

Преподавател: проф. д-р Пепа Митева

УВОД
По време на Първото и Второ българско царство българската просвета и писменост имат своите падения и разцвет, съществували под натиск на завоеватели те оцелели и просъществували. Писмеността се развивала предимно в манастирите и църквите. По времето на Византийското присъствие по земите на България в църквите се проповядвало на гръцки. Въпреки това по време на Втората Българска държава нещата се променят и в църквите се върнал българския език. Но след падането на България под Османско владичество голяма част от манастирите и църквите са разрушени. Това води до застой, дори и до упадък на българската писменост и култура. Интелектуалният елит на страната е унищожен, загасват и най- големите книжовни огнища съсредоточени в Рилски манастир, Драгалевски манастир, Кокалянски манастир, които създават българската средновековна култура.
България е велика страна с велики владетели и също толкова велик народ. Това величие остава отпечатък в политическата, икономическата карта на Европа, в писмеността и културата на Балканите. Но темата на този материал е свързана с писмеността и културата дошли от нашите земи, родили се под нашето небе.
ТЕЗА
През 1876г излиза на бял свят „История на българите” с автор Константин Иречек, с основна тема историята на България. Самият той в кореспонденцията си с първият председател на Българското книжовно дружество казва: „Моята цел е да осветя в своята книга безпристрастно и съгласно със сегашното състояние на науката миналото на тоя някога славен и мощен народ, а в новите времена, поради неблагоприятните за него обстоятелства, съвършено забравен… ”
България е една от най- старите държави на континента. Населявана от различни племена, които водели номадски начин на живот без уседналост, просъществувала до днес, данни за писменост и култура откриваме след създаването и утвърждаването на България на картата на Европа. По времето на траките, славяните и прабългарите, писмеността и книжовността са недостатъчно развити, защото целта на племената е била оцеляване и варварство.