Конспект за изпит

Главният въпрос, който стои пред философската антропология, е „Какво е човекът?”. „Раздвоеността” на човека е една от съществените причини на този въпрос да се дават твърде разнопосочни и различни отговори. Раздвоеност, която той носи в самия себе си – между тялото и душата, между човешкото и животинското, между женското и мъжкото и т.н. Освен това, както казва Ерих Фром, човекът си остава единственото живо същество, за което собственото му съществуване е проблем. Затова и търсенето на отговора на този фундаментален въпрос на философската антропология е тъй важен за отделния човек. Някои от определенията на човек са: зоон-политикон (Аристотел), мислещо същество (Сенека), разумно, смъртно същество(животно) (Аврелий Августин), свободно, духовно същество (Г.Хегел), усъвършенстващо се същество (Н.Бердяев), животно, което може да обещава (Ф.Ницше), смеещо се същество (Йохан Хердер), животно, което прави оръдия (Бенджамин Франклин), лирическо животно (Хосе Ортега-и-Гасет), същество, стремящо се да излезе зад своите предели (Карл Ясперс), животно, надарено с култура (Верне Грант), животно, стремящо се към истина (Маркс Вартофски), синтез на време и вечност (Сьорен Киркегор), само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика (Блез Паскал).
За мястото на човека в света съществено значение има и понятието за философия. Д. Михалчев обуславя три аспекта на философското познание, в зависимост от неговите цели:
-Онтология- Отговор на въпроса „Какво представлява светът?”
-Гносеология-Отговор на въпроса „В какво се състои познаването на света?”
-Философска антропология-Отговор на въпросите „Къде е мястото на човека във Вселената?” и „Какъв е смисълът на неговия живот?”
Според Н.Бердяев краят на мъдростта е и край на философията. За самата наука е специфично, че вижда света през погледа на човека и затова е тъй важно да се обуслови човешкото като философско понятие. В.Брунинг отнася към философската антропология всички минали и настоящи философски учения за човека. М.Шелер развива още повече учението за човека, тръгвайки по пътя на разучаването на отношението човек-животно и най-вече различията между тях.
Хелмут Плеснер констатира, че в човека се преплитат натурфилософското и културно-философското обяснения. Затова той разглежда човека заради самия човек. За най-красноречиви форми на човешкото Плеснер мисли смеха и плача, тъй като те го отличават от животното.
Според Арнолд Гелен човекът действа по свои вътрешни подбуди.
Алфред Щерн разграничава научната и философската антропология, като мисли първата за емпирична, а втората за спекулативна наука. Тази своя теория той гради върху идеята на Кант за различието между