Стратегии и вътрешни техники при валутния риск

ИИзбор на стратегия
След възможно най-пълната преценка за откритостта на коСлед възможно най-пълната преценка за откритостта на компанията за валутен риск в различните й аспекти и оценка на очаквания риск в зависимост от прогнозите за валутно-курсовата динамика, идва
последна
та фаза в управлението на

в
алутния риск – изб
ор на стратегия и в зависимост от този избор – предприемането на действия. Припомняйки си, че разглеждаме управлението на валутния риск в нефинансови компании, в основата на изясняването на корпоративните стратегии при управление на валутния риск стои един възлов въпрос. Той е, дали целите на управлението на фирмата включват спекулиране на валутния пазар и търсене на печалби от пром
ените на ва
л
утните к
урсове? Или, дали стратегическите цели на компанията са да произвежда и продава стоки (продукти и услуги), а отношението й към валутния пазар се ограничава до намаляване на възможните загуби от динамиката на курсовете?
Горните въпроси не са получили еднозначен отговор от наблюденията върху фирменото управление. Когато то си поставя за цел увеличаване на печалбите и използва валутния пазар, корпоративната стратегия при управление на валутния риск се определя като “агресивна” (или селективна). Финансовото звено на такива компании придобива оперативни характеристики, а използването на инструментите за управление на валутния риск е избирателно. Съзнателно се оставят открити естествените валутни позиции от дей
ността на к
омпанията или даже целенасочено се създават открити позиции.
Когато управлението на компанията свежда задачите на финансовото си звено до минимизиране на потенциалните загуби от промените на валутните курсове, стратегията му се определя като “защитна” (или приспособителна). Средствата за предпазване от валутен риск се използват за ограничаване на появата на естествено открити позиции и за максимално покриване на оформящите се открити позиции.
В условията на активно и значително държав
но “регули
ране” на валутните па
з
ари, съпровождащо “защитата” на местния пазар, се споменаваше и т.нар. “избягваща” стратегия. Тя се свеждаше просто до отказ на фирмата от участие в международни сделки, поради което и не се появяват открити валутни позиции. Поне не налични. Подобно поведение (или стратегия) се приписваше преди всичко на средните и м