ДЕСКРИПТИВНА СТАТИСТИКА

TEMA 2

ДЕСКРИПТИВНА СТАТИСТИКА
Обобщаване на категорийни
(номинални и ординарни )
данни

• “Относителна величина” – получава се чрез
деление на една величина на друга и получената
дроб се умножава по някаква математическа основа
(100, 1000, 10 000 и т.н.), т.е. те се изразяват в
процент (%), промили (‰), продецимили (‰0 ) и т.н.
• Подборът на математическата основа е свързан с
размера на изучаваното явление
– При рядко срещани явления се използва по-голям множител
(10 000, 100 000)
– При често срещани явления се използва по-малък множител
(100, 1000)

Видове относителни величини:
1. Показатели за честота (интензивни показатели)
(Rate)– представят честотата/интензитета на едно
явление сред неговата среда.
Изразяват се на 1 000, на 10 000 или 100 000
Брой заболели от хепатит в гр. Варна
Заболяемост =--------------------------------------------------- х 10000
от хепатит
Брой на населението на гр. Варна

2. Структурни (екстензивни, показатели
или пропорции) - броят на
наблюденията с определена
характеристика (m) , разделен на общия
брой на наблюденията (n).
Изразяват се в %
част ( m)
------------- х 100
цяло (n)

3. Показатели за съотношение (координацион-

ни показатели, Ratio) -изразяват
съотношението на две явления, между които
няма пряка връзка.

Грешки при тълкуването на относителни
показатели:
1. Изчисляване на % от малък брой случаи;
2. Осредняване на относителни показатели получени от
различни среди;
3. Подмяна на интензивни с екстензивни показатели;
4. Не отчитане средата спрямо която се изчисляват
относителните показатели.