ФИЗИОЛОГИЯ НА сърцето

ФИЗИОЛОГИЯ НА СЪРДЕЧ НО-СЪДОВАТА СИСТЕМА

Физиология на сърцето

За да може кръвта да изпълнява ролята си на вътрешна среда на организма, тя
трябва да е в постоянно движение. Движението на кръвта при висшите животни, в
т. ч. и при човека, се извършва в затворена система от кръвоносни съдове (артерии,
вени и капиляри), а необходимото налягане за това движение се осигурява от
работата на сърцето. То периодично променя обемите на своите кухини
(предсърдия и камери), което води до периодични промени в налягането и в
останалата част от сърдечно-съдовата система.

I. Функционален строеж на сърцето
Основната тъкан на сърцето е миокарда. По своята хистоструктура той е подобен
на напречнонабраздената мускулна тъкан, а по функционалните си свойства – на
гладкомускулната тъкан. Основната маса на миокарда – т.нар. работен миокард е
изграден от влакна (кардиомиоцити), богати на съкратителни белтъци. Тези клетки
имат 1-2 ядра, които се намират в централната част, а миофибрилите са
разположени периферно. Влакна на работния миокард са отделени помежду си чрез
т.н. интеркалиращи дискове (фиг. 1), които са изградени от саркоплазмените
мембрани на две съседни влакна. Дебелината на тези дискове е прибл. 20 nm, която
е достатъчна да спре предаването на електрически импулс от една миокардна
клетка на друга. На определени места, обаче, разтоянието между двете клетки
намалява до 1.8-2.0 nm. В тях електрическото съпротивление е нискоомично (т.е.
много слабо – около 2000 пъти по-слабо от това на сарколемата), което позволява
протичането през тях на йонен ток. Този феномен е в основата на предаване по
съседство (двупосочно) на възникнал възбуден процес в дадена сърдечна област.
По този начин миокарда функционира като единна функционална система.

2
Фиг.1. Хистологичен строеж на миокард

Освен работен миокард в строежа на сърцето участват и т.нар. специфични
мускулни елементи (специфични влакна, атипични кардиомиоцити). Тези влакна
съставляват около 1 % от всички кардиомиоцити. Те са по-слабо диференцирани,
по-светли, овални клетки с 2-3 ядра. Саркоплазмата им съдържа малко
съкратителни белтъци и митохондрии, но е богата на гликоген. Т-каналчета
липсват. Имат много висока възбудимост. По време на ранния ембрионалния
стадии сами забочват да се съкращават. Предаването на възбудния импулс между
елементите на възбудно-проводната система и след това от тях