Хипертонична болест – лечение

Тема №14: „Хипертонична болест – лечение”

Целта на лечението при ХБ е намаление на риска за сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност при конкретния пациент. Реализира се чрез намаляване и отстраняване на общите рискови фактори и понижение с трайно задържане на АН до нормални стойности. Така се профилактира мозъчният инсулт, СН и намалява смъртността при хипертонично болните от МИ. Общите принципи на лечението на ХБ са:
1) Ранно и агресивно лечение на тежката малигнена хипертония;
2) Немедикаментозна терапия е първостъпално лечение на лица с лека степен на хипертония без ИБС и без увреда на таргетните органи;
3) Медикаментозна терапия може да се започне при по-ниски стойности на АН, ако са налице други рискови фактори;
4) Доказана е ползата от антихипертензивното лечение и на хипертоници в напреднала възраст.
Немедикаментозно лечение. Неразделна част от терапията на всички болни от ХБ. То включва:
1) Намаление на телесното тегло. Препоръчва се на всички хипертоници с BMI >25! Намалението на теглото с 1 кг води по понижаване на АН с 1 mmHg. Постига се чрез намаление на калориите в храната и повишена физическа активност;
2) Намаляване приема на готварска сол – до 6 грама дневно. Това като ефект е силно изразено при стари хора и пациенти със захарен диабет и артериална хипертония;
3) Ограничаване на употребата на алкохол. При болни с ХБ води до понижаване на АН, профилактира мозъчния инсулт;
4) Поддържане на подходящ диетичен режим – повишено количество плодове и зеленчуци и намаляване на консумацията на продукти с високо съдържание на животински мазнини. Увеличават се и фибрите, които се приемат с храната;
5) Поддържане на подходяща физическа активност – разходка, каране на колело, плуване и др. води до понижаване на АН и намаление на риска от ССЗ. АН може да се понижи с ежедневна разходка в продължение на 30-40 мин;
6) Спиране на тютюнопушенето. Оказва благоприятен ефект и води до намаляване на АН още през първата година след отказване на цигарите.
Медикаментозно лечение. Когато АН не се повлиява достатъчно от немедикаментозното лечение, се прилага и медикаментозна терапия. При лека и умерена по степен АХ се препоръчва монотерапия, като първоначалният медикамент може да бъде ACE инхибитор или тиазиден диуретик. Започва се с ниски дози, които се увеличават бавно в зависимост от възрастта и от хипотензивния отговор. Чрез тези медикаменти се осъществява по-добър контрол на АН, профилактират се внезапната сърдечна смърт и острите коронарни инциденти в ранните часове на денонощието. Еднократният лекарствен