МЕДИЦИНСКА ДЕОНТОЛОГИЯ

МЕДИЦИНСКА ДЕОНТОЛОГИЯ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ИЗТОЧНИЦИ,
ПРАВОМЕРНОСТ НА
МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙСТВИЯ,
ТРАНСПЛАНТАЦИЯ, ЕВТАНАЗИЯ.

В много професии съществуват правила за начина, по
който трябва да се упражняват, наложени от практиката
или нормативно закрепени, което съставлява
професионалната им етика. Част от нея е
професионалния дълг (професионална деонтология).
Медицинската етика е може би най-старата
професионална етика. Упражняването на медицинската
професия изисква от личността да се придържа към
норми на определен морал.

Тези норми, които важат за всички времена и епохи,
са:
 Човечност, съпричастност, лоялност на лечителя
към пациента
 Освен професионално-етични принципи,
регулирането на медицинската практика се
осъществява от нормативно утвърдени правила. От
юридическа гледна точка, медицината спада към
професиите, упражняването на които е “правно
регламентирано”. И най-малкото незнание или
немарливост може да създаде опасност за отделната
личност или обществото като цяло.

По тази причина спрямо такива професии
съществува стриктна регулация и нормативно
уреждане – за добиване на правоспособност, за
начина на практикуване, за специални
задължения и отговорности. Целта е, от една
страна, защита на интересите и правата на
болния и пациента, от друга – на самия
медицински практик

Понятие, същност, историческо развитие и
деонтологични източници
Думата деонтология произхожда от гръцките думи
deon, deontos – нужно, необходимо, и logos – учение.
Терминът е въведен в научна употреба от английския
свещеник и философ Джерами Бентам (1748-1832),
един от представителите на утилитарната етика.
Своите разбирания развива в книгата си “Деонтология
или наука за морала”. Той е родоначалник