МИКРОСКОПСКИ ПРЕПАРАТИ

ММИИККРРООССККООППССККИИ ППРРЕЕППААРРААТТИИ

*цифрата след препарата показва броя на думите (300 думи = 1 страница А4, златен стандарт 150-200)
Еrsin Ismailov ©

Пр. 1: МОСКАТОВ ЧЕРЕН ДРОБ (191)
Препаратът е от черен дроб. Наблюдават се запазени структури – портални
пространства с триади (a, v. et ductus interlobularis), както и v. centralis. В част от
порталните пространства и предимно около v. centralis се установяват зони с
хеморагично-некротични огнища (екстравазация на еритроцити, хепатоцити с
пикнотични, остатъчни или липсващи ядра). Виждат се разширени синусоиди.
Полетата с некротични огнища са значително по-слабо оцветени от зоните с нормални
хепатоцити. На места се наблюдава стеатоза – мастни капки в хепатоцити, които
изместват ядрото в периферията. Това е пример за мастна дегенерация вследствие на
хипоксия.
Описаните промени в органа са характерни за венозната хиперемия, и по-точно
за един по-напреднал стадий от нея – москатов черен дроб. Това наименование идва
от характерния макроскопски вид – тъмночервени хлътнали центрове на делчетата с
по-светли жълтеникави валчета на интрамедиерните зони. При задълбочаване на
процеса, централните части на отделните делчета могат да се слеят и да образуват
кръвни пътеки. Следват фибротични и склеротични промени – развива се кардиачна
цироза. Москатовият черен дроб се дължи на хронична десностранна сърдечна
недостатъчност, която се манифестира с: 1) хронична венозна хиперемия във
вътрешните органи (без бял дроб), 2) застойни отоци в подкожната тъкан; 3) застойни
изливи (трансудат) в серозните кухини.

Пр. 2: ОТОК НА БЯЛ ДРОБ (162)
Препаратът е от бял дроб. Периферно се наблюдават запазени алвеоларни
пространства. Междуалвеоларните прегради са разширени. Голяма част от алвеолите са
изпълнени с течност, която е оптически хомогенна. Следователно не е кръвоизлив или
ексудат, а трансудат (няма клетки). Съдовете са разширени и пълни с еритроцити.
Можем да поставим хистологична диагноза: оток на бял дроб.
Механизъм: поради венозния застой в белодробните съдове, течност преминава
от тях и постъпва в интерстициума. Натъпва интерстициален оток. Раздалечават се
междуалвеоларните пространства и вакуолизират ендотелните клетки. Вследствие на
това течността преодолява алвеоларно-капилярната бариера и постъпва в алвеолите –
белодробен оток. По вид той е хемодинамичен – настъпва в резултат на рязко