Остра лявостранна сърдечна недостатъчност – клинична картина, диагноза и лечение

Тема №2: „Остра лявостранна сърдечна недостатъчност – клинична картина, диагноза и лечение.”

Сърдечната недостатъчност е комплексен клиничен синдром, който е резултат от сърдечна дисфункция, поради намалена систолна и/или диастолна функция. Характеризира се с невъзможност на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв за задоволяване на метаболитните нужди на тъканите.
Терминът остра СН се използва за обозначаване на острия кардиогенен белодробен оток и на кардиогенния шок. Такива настъпват най-често при ОМИ, остра митрална и аортна регургитация, остър перикардит със сърдечна тампонада, високочестотни тахиаритмии и др.
При лявостранната СН главните клинични симптоми са от страна на белите дробове. Те са свързани с венозната пулмонална хипертония и белодробния застой при увеличеното налягане в лявото предсърдие и/или лявата камера.
Острата лявостранна СН се изразява в 3 главни синдрома: кардиална астма, белодробен оток и кардиогенен шок.
Клинична картина на кардиална астма. Установява се пристъпен задух с тахипнея и диспнея, по-често през нощта. Задухът буди пациентите и ги принуждава да заемат седнало положение. Затруднен е предимно инспирума. Появява се дразнеща кашлица, с отделяне на белезникави и кафеникави храчки. Пациентите са уплашени, бледи, с обилно изпотяване и периорална цианоза. Често се установява сърцебиене с ритъмни (Т3, Т4) нарушения. В белодробните основи се чуват дребни и средни незвънливи хрипове в резултат на течност в белодробните алвеоли.
Клинична картина при кардиогенен белодробен оток. Установява се внезапно настъпил задух, който принуждава болния да заеме седнало положение. Болният диша учестено – 30 до 40 дихателни движения за минута. Дишането е хриптящо, като е съпроводено с кашлица и отделяне на пенести розови храчки. Появяват се сърцебиене, цианоза, а кожата на болния е изпотена и студена, с бледопепеляв цвят. В 80% от случаите белодробният оток завършва летално.
Клинична картина при кардиогенен шок. Тежко общо състояние, с различно по степен нарушение на съзнанието – дезориентация, сомнолентност, кома. Кожата на болния е студена, изпотена и бледосива, цианотична. Дишането е ускорено и повърхностно. При прогресиране на СН дишането придобива характер на Чейн-Стокс. Характерен е задухът е принудителното ортопноично положение, както и сухата дразнеща кашлица. При развитие на белодробен оток се отделят розови пенести храчки. Установява се сърцебиене, често придружено от ритъмни нарушения. Характерни прояви са и кръвонапълнените шийни вени, както и олигурия.
Диагноза на острата сърдечна недостатъчност. Използва се следният диагностичен алгоритъм:
1) Подозирана остра