Патофизиология на кръвната система

Патофизиология на кръвната
система
Патофизиология на левкоцитите

Д-р Мирослав Димитров Маринов, гл. асистент
Доц. д-р Радко Златков Радев, дм
Катедра по предклинични и клинични науки
Медицински университет- Варна

Нарушенията биват
количествени и качествени.
Могат да засегнат всяка една от
редиците на белия кръвен ред:
a) гранулоцитни – неутрофилни,
еозинофилни, базофилни;
б) агранулоцитни (мононуклеарни) –
моноцитни, лимфоцитни и плазмоцитни.

Увеличеният брой левкоцити в периферната
кръв се нарича левкоцитоза, а намаленият –
левкопения.
Левкоцитозата се среща и в норма:
у новородени; у възрастни – след тежка
мускулна работа, след нахранване, при
бременност, стресови състояния,
климактериум и др.

Левкопенията е свързана само с патология.

Видове левкоцитози според етиологията
:
реактивна
първична (вследствие неопластични
нару-шения на хемопоезата).
Реактивната
се
развива
след
мобилизиране предимно на неутрофилите
от
периферните
депа
(пристенно
разположени в съдовете на микроциркулацията) и от костния мозък.
Неопластичната е следствие от
развитие на злокачествени тумори на
кръвотворната тъкан (клонална
пролиферация).

Етиологията и патогенезата на левкопенията включва няколко механизма:
 Нарушение или подтискане хемопоетичната функция на костния мозък
 Повишено разрушаване на левкоцити в
периферията
 Преразпределяне на левкоцитите в
периферията
 Разреждане на левкоцитите в периферията

Неутрофили
Нормално съдържание в кръвта –
7.12 до 7.58 х 109/L или 51 – 67 %

Неутрофилия – над 7.5 х 109/L
Неутропения – под 3 х 109/L
Агранулоцитоза – под 1.5 х 109/L