Патофизиология на нарушенията на микроциркулацията

Патофизиология на
нарушенията на
микроциркулацията
Доц. д-р Радко Златков Радев, дм
Катедра по предклинични и клинични науки
Медицински университет-Варна

Същност на микроциркулацията.
Артериална и венозна хиперемия,
исхемия, инфаркт,стаза,
тромбоза, емболия, кръвотечение

Същност на микроциркулацията
1954 г. от BurtonиMaggion
кръвоносни съдове, диаметър -100 μm(1.10-6 м)
артериоли,
метаартериоли,
прекапилярни сфинктери(резистивни съдове),
капиляри и капилярни синуси(обменни
микросъдове),
венули (капацитивни съдове),
лимфникапиляри,
артериоло-венуларни анастомози

Артериална хиперемия
Артериалната хиперемия представлява
увеличено кръвонапълване на участък от
съдовата системав резултат на увеличено
постъпване на кръв по артериалните съдове
без препятствие в оттичането й.

Етиология
1.Физиологична –при психогенни въздействия (гняв, срам);
усиленото функциониране на даден орган и др.
2. Патологична–причинена от:
а) Екзогенни фактори:
механични(еритема след механично разтриване на кожата
или травма);
физични(топлинна хиперемия, ултравиолетова еритема,
радиационна еритема и т.н.);
химични(ксилол, дразнещи кожата химични вещества и др.);
биологичниагенти (най-често микроорганизми, растителни и
гъбни токсини и др.);
б) Ендогенни фактори–метаболитите от нарушената обмяна
на веществата при различни патологични процеси (напр.
възпаление, хипоксия, алергии и др.).

Класификация
В съответствие с етиологията и патогенезата
артериалната хиперемия е два основни вида:
1. Физиологична :
а) работна
б) реактивната хиперемия.
2. Патологична:
а) неврогенна –невротонична, невропаралитична и
невромиопаралитична;
б) обусловена от местни метаболитни (хуморални)