Преподавателят във висшето медицинско училище. Функции. Роли.

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ.Д-Р ПАРАСКЕВ СТОЯНОВ“ – ВАРНА
КАТЕДРА „ЗДРАВНИ ГИРИЖИ“
УС „УПРАВЛЕНИЕ НА ЗДРАВНИТЕ ГРИЖИ И ЛОГОПЕДИЯ“

КУРСОВА РАБОТА

НА ТЕМА:

Преподавателят във висшето медицинско училище. Функции. Роли. Личностно – професионални качества.

Преподавателят във висшите учебни заведения не е само учител. Той не само обучава по даден предмет, не само преподава дадена материя, а и изгражда и формира професионалното поведение и мислене у студентите. Главната цел на преподавателя в висшите учебни заведения е да обучи, подготви и формира съответния специалист, който да използва своя професионален опит в обществото. Преподавателите са тези, които поддържат интереса, насърчават и контролират студентите през целият им период на обучение и професионално израстване. Преподавателите окуражават студентите и им очертават перспективите в избраната от тях професия. Използвайки различни методи и форми на обучение, те представят на студентите спецификата на дадена професия на достъпен и разбираем за тях език. Преподавателите създават емоционално, психологическо, социално и педагогическо взаимоотношение между себе си и студентите. Именно поради тези причини към преподавателите във висшите учебни заведения има специфични изисквания. Тези специфични изисквания произхождат от целта на обучението, характера на подготовката и особеностите на съответната специалност.
При разглеждането на ролята на преподавателя във висшите учебни заведения се акцентира върху педагогическото взаимодействие и педагогическото общуване. Чрез педагогическото общуване се достига до педагогическо взаимодействие между преподавателя и студента. Активното участие и на двете страни е задължително, за да се постигне оптимална ефективност на учебно-възпитателния процес. За разлика от училищата, където обекта на възпитание са децата и подрастващите, във висшите учебни заведения преподавателите се изправят пред вече обособени и развити личности – студентите. А те от своя страна са равностойни субекти на педагогическото взаимодействие.
Писателят Н. Чакъров описва, че целта на учебно – възпитателната дейност е да повлияе развитието и формирането на отделните индивиди. С тази цел хората се моделират. В резултат на това се подобряват и обогатяват знанията, уменията и способностите в различните сфери. Авторътобеснява, че въпреки водещата роля на преподавателя в учебно – възпитателната дейност, студентът е този който сам формира своята личност. В случай на активна позиция от страна на обучаваните, осъзнат и целенасочен стремеж към нови знания, се обогатяват като личности.
Авторката Д. Батоева казва, че основният