Психологични състояния при здраве и болест:страх,фрустрация,депривация,психотрав

Психологични състояния при здраве и болест:страх,фрустрация,депривация,психотравма,депресии,агресия,стрес Страхът се явява ранно възникнала в онтогенезата емоционална реакция спрямо реална заплаха . За човека тя е свързана не само с физическото оцеляване , но и със запазването на моралния му престиж и моралната му същност . Известен е „ сценичен страх “, “ изпитен страх ” , при които се отнася страх от загуба на престиж , авторитет и лоша себереализация . Във всички случаи страхът е свързан със загуба на нещо значимо за индивида , а най - значимото са все пак здравето и живота . Като реакция спрямо реална опасност има свои физични и психични корелати . Както би трябвало да се очаква физичните параметри , свързани с по стари мозъчни структури , са сходни при човека и по - висшите животински видове . При съществуваща опасност , определени зони от мозъка - амигдала и хипоталамуса се активират , за да контролират физическия отговор на страха . Химически вещества като адреналин и стрес хормона - картизол , се изливат в кръвоносната система , като това изливане предизвиква определени физически реакции . В една рудиментарна форма в някои прояви по време на страхови реакции , можем да разкрием останки от физиологични промени , загубили вече своя биологичен смисъл . Не напразно съществува изразът „ Косата ми настръхна от страх “. Наистина не само се наблюдава , но се усеща и пилоерекцията . При човека тя вече няма физиологичен смисъл . Характерна е за някои животински видове , напр . котките . При тях по време на заплаха козината настръхва . Биолозите смятат , че чрез това обема на животното се увеличава и по - лесно може да сплаши врага . Обикновено при сигнал за застрашеност първоначалната реакция е краткотрайна моторна вцепененост ( сепване ). Следва вегетативна реакция , която зависи от силата на дразнителя , реактивността на индивида и степента на изразеност на възникналото страхово преживяване . Тя е свързана с редуциране и постъпване в кръвта на повишено количество адреналин , покачване на кръвна захар и т . н . Чрез вегенативната реакция всъщност организма се подготвя за действие . Сърдечната дейност и дишането се учестяват , кръвната циркулация се покачва , зениците се разшряват , мускулатурата се напряга , понякога до степен на треперене . При човека се прибавя и психичната способност за оценка на ситуацията . Тя обхваща както характера и опасността , така и оптималните форми за планирано и бързо реагиране с цел отбягване и преодоляване на опасността . Но тук отново се намесва междинното звено - качествата на личността . В зависимост от това борба или бягство . Кое ще е по ефективно ? Без да имат болестно отклонение някои хора са по - плахи , пасивни , несигурни , забавени в реагирането . Това е трайно . от части вродено , от части придобито , качество на личността . То ще се появи и по време на боледуване и би трябвало да се оцени от персонала