РЕНТГЕНОГРАФИЯ НА КОСТНАТА СИСТЕМА

ООсновен образно-диагностичен метод за изследване на костите и ставите е обикновената рентгенография. Рентгеноскопията се използва рядко като помощен метод за по-точно центриране при някои снимки, при определяне мястото на чуждо тяло, при ортопедични манипулации и пр. За изследване иа к
о
стите се прилагат и някои специални методи: томография
и директно у
големени сним
ки.
Употребяват се и изкуствени контрастни вещества за изследване на ставите - артр
ография, или на патологични ходо
ве и канали /фистули/ - фистулография.
При обикновени снимки на костите це
нтралният рентгенов лъч /ЦЛ/ трябва да с
е
насочи перпендикулярно на дългата ос на костта, а при ставни
с
н
имки да мине през став
ната междина. Това се осигурява в повечето случаи с перпендику
лярни центраж
и; по-рядко се налага приложението
на наклонени цент
ражи като по-целесъобра
зни, когато централният лъч пада по
д наклон към филма. Най-ч
есто употребяем
ото фокусно разстoяние е 70 см. за маломощни рентген
ови уредби /кугели/ и 100 см. за по-мощните. С различните
фиксиращи
средства
е

в
ъзможно да се постигне надеждно обездвижване на костите, тъй че обикновено не се на
л
а
га преком
ерно скъсяване на експонационното време. Анодното напрежение се подбира съответно на дебели
на
та на обекта и масивността на сним
аната
к
ост. За м
асивни кости и дебели обекти напрежението трябва да бъде по-високо. При тези случаи дифузията е
значителна и
снимките трябва да се правят с п
омощта на антидиф
узни средства - Буки-бленда или черепен тубус. ПриУпотребяват се и изкуствени к
он
трастни веществ
а

за изследване