Ревматизъм – етиология, патогенеза, клинична картина, еволюция, лечение и профил

Тема №8: „Ревматизъм – етиология, патогенеза, клинична картина, еволюция, лечение и профилактика.”

Ревматизмът е системно възпалително заболяване на съединителната тъкан, вследствие на остра инфекция с бета-хемолитичен стрептокок от група А. Проявява се най-често с детска възраст. Засяга предимно ставите, сърцето, кожата и ЦНС. Има пристъпен характер.
Етиология. Бета-хемолитични стрептокок от група А е отключващ фактор на ревматизма. Ревматичен пристъп може да се индуцира само след прекаран тонзилофарингит. Главен фактор на вирулентност на стрептококите от група А е М-протеинът от клетъчната им стена. За „ревматогенни” се считат серотиповете, експресиращите голямо количество М-протеин и образуващи здрава капсула, която ги защитава от фагоцитозата.
Патогенеза. Серотиповете отделят стрептолизини О, S, стрептокиназа, хиалуронидаза и др. Антигенни детерминанти М-протеина реагират кръстосано с миозина на кардиомиоцитите. Други полизахаридни компоненти на клетъчната стена на стрептокока реагират кръстосано със структури на сърцето, ставите, кожата и мозъка. М-протеинът и стрептококовите пирогенни екзотоксини се явяват „суперантигени”, които директно активират Т-лимфоцитите. В резултат на това се отключва системна възпалителна автоимунна реакция. Само 3% от децата преболедували остра стрептококова инфекция, развиват ревматизъм. Генетичното предразположение е много важно. Повечето болни са носители на HLA-DR2 и DR4.
Клинична картина. Първият ревматичен пристъп обикновено е при деца на възраст между 7 и 15 години. Основни клинични прояви на ревматизма са: фебрилно-интоксикационен синдром, полиартрит, ревмокардит, хорея минор и кожни промени.
1) Фебрилно-интоксикационен синдром: началото на болестта е остро. Най-често 2-3 седмици след прекаран стрептококов фарингит се изявяват клиничните прояви на ревматизма. Повишава се температурата, налична е астено-адинамия;
2) Ревматичен полиартрит: Среща се при 75% от боледуващите. Засягат се големите стави – коленни, глезенни, лакътни, гривнени. Ставите са оточни, болезнени, затоплени, зачервени. Движенията са ограничени. Артритът е бързопреходен, отзвучава без последици за 1-2 седмици;
3) Ревмокардит. За разлика от ставите, възпалителният процес тук е траен, трудно се лекува и води до остатъчни промени в една или повече сърдечни клапи („Ревматизмът ближе ставите, но хапе сърцето”). Има случаи, при които ревмокардитът протича безсимптомно, а клапните увреди се откриват случайно. Появяват се сърдечни шумове: апикален систоличен шум, резултат от остър митрален валвулит с преходна митрална инсуфициенция; апикален мезодиастоличен шум на Кери Кумбс – по-рядко се среща, но има по-голяма диагностична