Ревматоиден артрит – етиология, патогенеза, клиника и диагноза

Тема №42: „Ревматоиден артрит – етиология, патогенеза, клиника и диагноза”

Ревматоидният артрит е хронично възпалително ставно заболяване. Основната му клинична проява е симетричният прогресиращ ерозивен артрит. Паралелно може да се изявят и извънставни прояви.
Етиология. Приема се, че РА е резултат от имунен отговор към антигени от вирусен произход. Като възможен причинител се допускат следните вируси: Ebstein Barr вирус, парвовирус, ретровирус и др.
Патогенеза. Представлява поредица от имунни нарушения. Ключов фактор са Т-лимфоцитите и по-конкретно CD4+ хелперни клетки. В-лимфоцитите се трансформират в антитяло продуциращи клетки. Те синтезират автоантитела, които играят патогенна роля. Фибробластите синтезират противовъзпалителни цитокини, които увреждат ставните структури. Разграничават се 5 фази в патогенезата на РА: начална, медиаторна, лимфоидна, агресивна и деструктивна.
Клинична картина. Заболяването може да се предшества от общи симптоми, като отпадналост, субфебрилна температура, артралгии, безапетитие, загуба на тегло, анемия, повишено СУЕ. Болестният процес при РА уврежда основните структурни елементи на опорно-двигателния апарат – стави, кости, мускули, фасции, лигаменти, сухожилия. Могат да бъдат засегнати и повечето вътрешни органи. Засягането на ставите е симетрично. Водеща клинична проява е полиартритът. Най-често се засягат малките стави - метакарпофалангеални,
проксимални интерфалангеални, китковите, метатарзофалангеалните и др. Възпалителният ставен процес се придвижва от периферията към основата на крайника. Могат да бъдат засегнати всички стави на човешкото тяло. От големите стави най-често са засегнати коленните стави! Нехарактерно (но възможно) при РА е засягането на дисталните интерфалангеални стави.
Начални симптоми при РА са болката, сутрешната скованост и подуването на ставите. Болката е причината, която кара болните да търсят лекарска помощ. При остро начало на РА болката е силна и продължителна. При хроничен РА, тя е по-слаба. Най-интензивна е болката през втората половина на нощта и сутринта. Проявява се както при движение, така и при покой. Болката се усилва при натиск на засегнатите стави.
Болката при движение може да се дължи не само на ставните промени при възпаление, но и на напреднала хрущялна и костна деструкция, както и на сублуксация. Облекчаването на болката е една от основните цели на лечението.
Сутрешната скованост зависи от активността на заболяването. Може да трае от 20 мин до няколко часа, но при тежки случаи може да продължи цял ден. Болният не може да свие пръстите си в юмрук или да ги изпъне докрай. Затруднено е ставането от леглото и самообслужването. Този феномен е свързан с преразпределението