Тема №1: „Сърдечна недостатъчност – етиология, класификация, хемодинамика и клинична картина.”
Сърдечна недостатъчност е комплексен клиничен синдром, който е резултат от сърдечна дисфункция, поради намалена систолна и/или ограничена диастолна функция. Характеризира се с невъзможност на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв за задоволяване на метаболитните нужди на тъканите, при нормална хемодинамика. Сърдечната недостатъчност може да бъде остра и хронична.
Остра сърдечна недостатъчност – изявява се в 3 главни синдрома: кардиална астма, белодробен оток и кардиогенен шок. Първите 2 синдрома се дължат на остра застойна СН. Третият синдром се дължи на остра недостатъчност на лявата камера, с понижение на сърдечния минутен обем.
Класификация на ОСН по Killip:
Клас I – няма СН. Няма клинични прояви на сърдечна декомпенсация;
Клас II – има СН. Установява се белодробен застой с влажни хрипове в долната половина на белодробните полета;
Клас III – тежка СН. Клинично изявен белодробен оток с хрипове навсякъде в белодробните полета;
Клас IV – кардиогенен шок. Белезите включват хипотония (систолно АН <= 90 mmHg) и прояви на периферна вазоконстрикция като олигурия, цианоза и обилно изпотяване.
Клинична картина при кардиачна астма. Установява се пристъпен задух, с тахипнея и диспнея, по-често през нощта. Задухът буди пациентите и ги принуждава да заемат седнало положение. Характерни са още ортопнея и суха, дразнеща кашлица. Пациентите са бледи, с обилно изпотяване и периорална цианоза. Често се установява и сърцебиене, с ритъмни нарушения.
Клинична картина при кардиогенен белодробен оток. Установява се внезапно настъпил задух, който принуждава болния да заеме седнало положение. Той диша учестено (30-40 дихателни движения за минута). Дишането е хриптящо, като е съпроводено с кашлица, с отделяне на пенести розови храчки. Също е налично сърцебиене и студена, изпотена кожа, с бледопепеляв цвят и цианоза. В 80% от случаите белодробният оток завършва летално.
Клинична картина при кардиогенен шок. Тежко общо състояние, с различно по степен нарушение на съзнанието – дезориентация, сомнолентност, кома. Кожата на болния е студена, изпотена и бледосива, цианотична. Дишането е ускорено и повърхностно. При прогресиране на СН, дишането придобива характер на Чейн-Стокс. Характерен е задухът и принудителното ортопноично положение, както и сухата дразнеща кашлица. При развитие на белодробен оток, се отделят розови пенести храчки. Установява се сърцебиене, често придружено от ритъмни нарушения. Шийните вени са кръвонапълнени. Проявява се и олигурия.
Хемодинамика: значително намалява
0 коментара
За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.
Влезте