Теория на производствените разходи

1

Тема 6. Теория на производствените разходи
Проф. д.ик.н. Стефка М. Коева
Теорията на производствените разходи се основава на понятието за разходи,
формулирано от икономистите, като стойност на алтернативния разход, т.е., като
стойността на разхода на най-добрата жертвана алтернатива при използването на
ресурсите. Не всички разходи, явни или скрити, се отчитат при вземането на
икономическите решения. В тази тема се представят само разходите, които са съществени
при икономическите анализи.
Функциите на разходите отразяват връзката между произведения продукт и
минимално нужните разходи за този продукт. Целесъобразно е групирането на тези
разходи по различни критерии, тъй като това спомага за по-добро разбиране на
поведението на производителя.
Първото групиране на разходите е на постоянни и променливи.
 Постоянните разходи (fixed costs), това са разходите за производствени
ресурси, чието количество не се променя с промяната в произведената продукция,
например, някои разходи, свързани с основния капитал (машини, сгради, съоръжения и
пр.), амортизациите, разходите за основен ремонт, разходите за охрана, отопление,
осветление, ипотечните плащания, разходите за заплащане на административния
персонал и пр.
 Променливите разходи (variable costs) са свързани директно с произведената
продукция и се променят с готовия продукт. Това са разходите за заплащане на труда на
непосредствено заетите в производството, за материали и суровини, за енергия и пр.
Ако понятието “икономически период”, което бе вече разгледано в предходните
теми, бъде дефинирано от гледна точка на разходите, късият период ще е периодът, за
който производството може да се променя само в рамките на съществуващите постоянни
разходи. Ако фирмата иска да надхвърли капацитета на постоянните си разходи, т.е., да
построи или придобие нови сгради, машини и съоръжения, тогава всички разходи стават
променливи и това е икономическото съдържание на дългия период. Следователно,
разходите могат да бъдат класифицирани още като:
 краткосрочни;
 дългосрочни.
Когато анализът изисква това, краткосрочните разходи се обозначават с S или SR
(от short-run) преди обозначението на самите разходи, а дългосрочните  с L или LR (от
long-run).