Висше Военноморско Училище "Н.Й.Вапцаров"

През 1893 г. в Русе се формира първия „Временен курс по военноморски науки” за подготовка на строеви  офицери. Доколкото Морското училище от 1881 г. е не само начало на ВВМУ, но и праобраз на съвременния факултет „Инженерен” и повечето катедри в него, то следва да се подчертае, че Временният офицерски курс от 1893 г. е праобраз на съвременния факултет „Навигационен”, както и на такива катедри в него като „Организация и управление на тактическите подразделения от ВМС”, „Корабоводене” и „Експлоатация на флота и пристанищата”. Фактически с формирането на „Временния курс” започва историческото развитие на образователните структури, свързани с подготовката на корабоводители у нас.

В курса се обучават офицери, завършили Военното училище в София с цел придобиване на военноморска квалификация, а така също български възпитаници на задгранични военноморски училища, които по някаква причина не успяват да се дипломират в чужбина. Слушателите във  Временния офицерски курс полагат изпит и придобиват правоспособност на военноморски офицери.

В началото на новия ХХ век поредна крачка напред е направена от Унтерофицерската морска школа. През 1900 г. тя е оглавена от лейтенант Тодор Соларов. Именно при него учебното заведение е преместено във Варна и преименувано на „Машинно училище при флота”. Т. Соларов обосновава необходимостта от по-задълбочена подготовка на възпитаниците му, в резултат на което през 1904 г. със закон на Народното събрание училището става първото средно техническо учебно заведение в страната, като срокът на обучение е удължен до шест години. През 1906 г. училището издава първите зрелостни свидетелства. През 1910 г. във Варна е построена първата специално проектирана и построена за целта сграда за нуждите на Машинното училище при Флота на Негово Величество.