ВВВУ "Георги Бенковски"

Националният военен университет “Васил Левски” води началото си от есента на 1878 г., когато на 1 септември във Филипопол (дн. Пловдив) императорският руски комисар в България генерал-адютант княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков подписва Заповед № 14 по Военното управление на Българската земска войска, с която назначава първия команден състав на Софийското военно училище, състоящ се от шест души. Училището се нарича Софийско, тъй като е предвидено то да е там, където ще бъде седалището на бъдещия български княз.
За първи началник на училището е назначен капитанът от руската гвардия Николай Николаевич Флейшер, който на 6 септември издава Заповед № 1 по училището. От тази дата започва летоброенето не само на военното училище, но и на цялата българска военнообразователна система.

В Пловдив училището се разполага в Първоначалното училище “Света Троица”, което се е намирало в старата част на днешния град. Преместването на училището в София се извършва от 14 до 19 ноември – до Пазарджик с влак, а от там пеша.
Първият район на училището в София е бивша турска военна болница, която се е намирала зад днешния Централен военен клуб. Там на 26 ноември 1878 г. училището официално е осветено и открито със Заповед № 18 по Военното управление на България. Днес тази дата е официалният празник на университета. На следващия ден започват учебните занятия с приетите юнкери едновременно в двата класа.
На 10 май 1879 г. е произведен Първият випуск в състав 165 души. Тези офицери участват в защитата на Отечеството по време на Сръбско-българската война като капитани, а впоследствие изнасят на плещите си подготовката и участието на българската армия във войните за национално обединение и прославят българското оръжие по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа. До 1913 г. 83 души от тях командват полкове, 42 – бригади, 15 – дивизии, а 8 - армии. Освен това петима са началници на военното училище, трима са инспектори на артилерията, двама – на кавалерията. Пет офицера достигат до поста началник на щаба на армията, а шест се изкачват до върха на военната пирамида и са военни министри.
В следващите години курсът на обучение постепенно се увеличава на три, четири и пет години. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. занятията са прекратени и юнкерите са изпратени на фронта. След войната срокът на обучение е три години, а след това отново е увеличен на четири.
На 9 август 1886 г.  училището участва в детронирането на първия български княз Александър І. След контрапреврата и завръщането му на престола, князът подписва на 24 август Указ № 181 за разформиране на военното училище. На 3 септември 1886 г. регентите на България подписватУказ № 187 за сформиране на училището.
През 1892 г. военното училище се премества в своя втори район в София (днешния на ВА “Г. С. Раковски”), който специално е построен за него.
В периода 1900-1910 г. към училището действа Военна гимназия. Обучаващите се в нея се наричат “кадети”, като освен общо средно образование, те получават и военна подготовка. Впоследствие те постъпват във военното училище и продължават обучението си като юнкери. Така срокът за обучение за някои младежи в този период е от шест до осем години. След закриването на гимназията през 1910 г. срокът на обучение за юнкерите се установява на три години.
По време на Балканските войни 1912-1913 г. военното училище не функционира, понеже целият личен състав (обучаеми, командири и преподаватели) заминава в частите на войската след проведената мобилизация.
След обявяване на общата демобилизация на армията след войните, то отново започва да функционира от 1 август. Учебните занятия започват през декември 1913 г., т. е. една година и три месеца след прекъсването им.
По време на участието на България в Първата световна война 1915-1918 г. военното училище увеличава приема и преминава към съкратени срокове на обучение, като се слива с Школата за запасни подпоручици. По такъв начин за целия период на войната завършват четири випуска, които са изпратени в частите на армията – 1 400 юнкера и 6 300 школника.
В условията на ограниченията на Ньойския договор, военното училище остава единственото военно учебно заведение в България. От 1923 г. в него съществува т. нар. “Преподавателски курс” със срок на обучение отначало две, а после и три години. Това е скрита форма за съществуване на закритата Военна академия, което положение продължава до средата на 30-те години.