Антон Семьонович Макаренко (1888-1939)

Антон Семьонович Макаренко (1888-1939)



Колективът е инструмент за
изграждане на човешката индивидуалност.

А. С. Макаренко


Произведения:

• “Педагогическа поема” (1925-1935);
• “Марш на тридесетте години” (1930-
1932);
• “ФД-1” (1932);
• “Чест” (1937-1938);
• “Пътят на поколенията” (1935-
1938);
• “Знамена на кулите” ;
• “Книга за родителите” (1937);


Епоха:

Времето на Великата Октоврийска революция, на първите
години на установяване на новия режим в младата съветска
република.


Хронологична таблица:

1888 г. – в градчето Белопол, Харковска губерния се ражда в
семейство на майстор в железопътна работилница;
1914–1917г. – студент в Полтавския педагогически институт;
1920-1928г.- поема ръководството на колония за малолетни
правонарушители, която нарича “Максим Горки”
1928г. - поема ръководството на Детска трудова комуна
”Феликс Дзержински” край Харков, като взема със себе си 60 от
възпитаниците на колонията ”Горки”;
1935г. – завежда педагогическата дейност в трудовите
колонии в Киев, към НКВЗ в Украйна.
1936г.– премества се в Москва и се отдава на теоретическа
педагогическа дейност;
1939г., 1 април – умира внезапно.

Водещи педагогически идеи:

�‰ основно място в педагогическата му дейност заема
динамиката и диалектиката на възпитанието. Той е за
разделяне дидактиката от теорията на възпитанието поради
тяхната специфика, въпреки че са свързани органически;
�‰ целта на възпитанието според Макаренко е програма на
личността, програма