Аутизъм

АутизъмКакво е аутизъм?Примери:"Тя е толкова красива- с очи като лешник и дълги мигли, изрисувани вежди, с къдрава коса и толкова сладка. Надявам се, че с нея всичко ще бъде наред и че само стартът е бавен." Това са думи на майката, която се опитва да сглоби картината на т.нар "детски аутизъм". Представата за други деца страдащи от нарушения на развитието винаги се свързва с тяхните проблеми (увреди). За разлика от тях повечето аутистични деца се описват като витаещи и някак красиви. Трудно е да си представи човек, че зад вида на кукла лежи почти неуловим опустошителен дефект, дефект жесток както за детето, така и за неговото семейство.
Какъв е дефектът и как могат да се опишат неговите черти? За да се отговори на този въпрос за начало трябва да се разгледат представите за аутизма. Една от тях е, че аутизмът се разглежда само като нарушение в детска възраст. Чували сме много за аутистични деца, но нищо за възрастни. В действителност а. Най-напред се забелязва в детска възраст, но не е само нарушение при децата. Вдействителност то е нарушение на развитието.Трябва да се знае, че това е нарушение, което се отразява върху цялото умствено развитие, а симптомите изглеждат различни през различните години. Някои от симптомите се запазват, а други отпадат с времето. Наблюдават се огромни промени. За да се илюстрира това ще дам пример с аутистично дете. Искам да отбележа само, че социокултурното обкръжение няма значение. То не влияе особено върху симптомите, а само върху тяхното съдържание. Много хора дават информация, че са виждали такива деца в различни страни и различни общества. Тук трябва да се разсее и друго погрешно схващане: аутистичните деца не стават аутистични, защото техните родители не ги обичат достатъчно. Аутизмът е рядко и трагично събитие, което може да нарани всекиго. Вероятно има биологичен произход, който е налице още преди раждането.Питър: той е желано и обичано дете в успяващо семейство от Лондон. Има сестра, която е 2 години по-голяма от него. През 1-та година от живота си не изглежда по-различно от което и да е друго бебе. Плаче и се смее на същите неща, както преди това е правила неговата сестра. На снимките изглежда хубаво, здраво и щастливо бебе. Няма каквито и да са симптоми за по-късни проблеми, никой не е забелязал нищо. Родителите започват да се тревожат от неговото прохождане. Едва сега започва да се различава от своите връстници. За разлика от сестра му, която проговаря на 12м възраст, той не казва нито дума. По-тревожното е, че той не разбира нищо от това, което му се казва. Дори не поглежда, когато го викат по име. Не показва никакъв интерес да слуша или да гледа хората, които му говорят. Вдействителност изглежда напълно погълнат за минута при построяването на куличка. По-щастлив е не, когато седи на коленете на някого, а когато е сам в другия край на стаята.. Когато майка му идва да го вземе