Български народни празници и обичаи

РАЗДЕЛ II: ФОЛКЛОРЕН ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР
ЧАСТ I: СЛЪНЧЕВ -ЛУНЕН КАЛЕНДАР

РАЗДЕЛ II ФОЛКЛОРЕН ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР
УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
Румен Статков
“Прабългарският календар”

НАРОДЕН
КАЛЕНДАР

ПРАЗНИЦИТЕ
НА БЪЛГАРИНА
3
УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
кк
т най-дълбока древ-
ност хората са се
опитвали да измер-
ват времето и да
подредят повтарящите се цик-
ли - ден и нощ, зима, пролет,
лято, есен. Така е създаден
календарът - таблица, в която
са изброени в последователен
ред всички празнични и дел-
нични дни от годината. Делни-
кът е работен, непразничен
ден, в който хората извършват
обичайните си задължения.
Празникът означава свободно,
“празно” от работа време, ко-
ето човекът отделя за почивка
и общуване със семейството и рода. Това е време, в което хората отда
-ват почит на божествата, като изпълняват обичаи и обреди, следва-
щи традицията.
Фолклорният календар отразява последователността, в която народът
чества празниците, фолклорният празник е установен според народ-
ната и религиозната традиция ден, в който се отбелязва някакво съ-
битие и не се работи.
Фолклорният календар може да се раздели на слънчев -лунен и семе-
ен. Слънчев-лунният включва празниците, които са свързани с при-
родния кръговрат и със зависещата от него стопанска дейност на хо-
рата. Семейният включва честването на събития, свързани с най -
важните моменти в човешкия живот.
От една страна, редуването на празниците отразява митологичната
представа на народа, според която времето се движи в кръг - повта-
рят се утро и вечер, пролет, лято, есен, зима. От друга страна, праз-
ничният календар на българите е свързан с православния християнс-
ки календар, с библейските събития и почитта към християнските
светци.
Според традиционните схващания годишното календарно време се
дели на зима и лято. В основата на това делене е митът за светците
близнаци - Свети Димитър и Свети Георги.