Държавен изпит по Екология

Компонентите на биотичния спектър се подреждат по следния възходящ ред: ген, клетка, орган, организъм, популация, съобщество. Съобществата заедно с обитаваната от тях абиотична среда със относително еднакви екологични параметри (литосфера,педосфера, хидросфер
а, атмосфера, климатически и космически фактори) представляват екосистемите, а съвкупността от екосистемите на планетата е биосферата. Теоретичната екология е
структурно-функционалната организация на екосистемите и биосферата, т.е законите на биопродуктивността, енергетиката и хомеостаза на екосистемите и биосферата и за движението на материята и потока на енергията и информацията по екологичните трофични вериги, мрежи и пирамиди в тях. При изследванията си екологията прилага системния холистичен и аналитико-синтетичен методи. По-ниските от съобществата биотични нива като популация, вид (организъм), орган, клетка, ген, заедно с абиотичната среда, с която обменят материя, енергия и информация, представлява мезо и микро екосистеми, които са субекосистеми на макроекосистемите. За това в зависимост от обекта за тях са се формирали еконауките като молекулярна екология,клетъчна екология, органна екология, организмова и популационна екология.Като цяло те всички влизат в екосистемите.За пръв път понятието екосистема е въведено в науката от английския ботаник А. С. Tansley (1935). Под екосистема той разбира единния комплекс от живите организми (автотрофни и хетеротрофни) и абиотичните условия, необходими, за съществуването им. Елементите които влизат в екосистемата, са слънчева енергия и неживите елементи от почвата, атмосферата, водата и др. Елементите, които напускат екосистемата, са топлината, кислородът, въглеродния двуокис, биогенните елементи и др. През 1904г. Н.В Сук
ачов във
ежда по
н
ятието биогеоценоза. Споре
д
Сукачов биогеоценозата е сложен природен комплекс на живите същества, намиращи се във взаимозависимост с неорганичната среда и взаимодействуващите с тях материал но-енергетични връзки. По своята същност това е динамическа уравновесена, взаимосвързана и устойчива във времето система, която е резултат от продължител на дълбока адаптация на съставните компоненти. Съществуват различни становища о
т
носно понятията екосистема и биогеоценоза. Едното е че те са синоними, а другото че са сходни, но не тъждествени. Привържениците на второто мнение твърдят, че екосистемата е с по-широк обем, а биогеоценозата е ограничена от фитоценоза. За екосистемата има определения от различни автори. Ю. Одум (1986) определя екосистемата като: Всяка единица (биосистема), включваща всички съвместно функциониращи организми