Декоративно – приложни изкуства – видове, изразни средства, специфични материали

Декоративно – приложни изкуства – видове, изразни средства, специфични материали и техники на работа

Терминът „декоративно” произхожда от лат. дума „decorare”, която означава украсявам. Началото си декоративно – приложните изкуства поставят още във времето на първобитно – общинния строй, когато масово са се изработвали оръдия на труда, домакински принадлежности, оръжия, накити и др. Постепенно се породили и нуждите от естетическо оформяне на тези предмети, при това съобразно тяхното предназначение. Затова произхода и развитието на декоративно – приложните изкуства неразриво са свързани с историческото минало и художествено наследство на всяка една нация. Народното творчество, в което са отразени духът на народа, неговите нравствени идеали и естетически възгледи, е обект на постоянна интерпретация в съвремието ни. Причината, поради която декоративно – приложните изкуства намират все още голямо приложение, се дължат отчасти на основното различие между един обикновен предмет за обща употреба и предмета с украсни елементи с художествена стойност. Именно втория носи физическия и духовен заряд на своя създател – в него релефно или живописно ще се проявят качествата на твореца – богатство на въображението му, сръчността му. А това несъмнено ще се отрази и на възприятията на потребителя на тази вещ.
Декоративно – приложните изкуства съчетават в себе си полезното с художественото, функционалното с естетическото. Най – характерната особеност на този вид изкуства е органическата връзка мужду утилитарната (потребителската) функция и конструктивната характеристика на предметите.Образът тук има своя особеност – за него е присъща художествената условност. Той няма непосредствено сходство с действителността. Материалът, неговите свойства и технология на работа поставят въображението на художника в определени рамки, като го ограничават в изобразяването на външното сходство на предмета и му придават черти на условност и декоративност.
Художествените изяви на този вид изкуства са преплетени с възможностите и особеностите и на други изкуства като: архитектура, скулптура, живопис, графика.
Основното разграничение на декоративно – приложните изкуства е с оглед на социално – битовото им предназначение. Някои творби имат чисто утилитарен характер и украсата в тях има второстепенно значение. При тях превес има функционално – конструктивното начало – такива са мебелите, съдовете, облеклото и др. При други произведения определящ фактор е естетическата, художествена стойностна предмета, в съчетание с предназначението му – напр. декоративно – пластичните пана от керамика, дърворезба, металопластика, ювелирните изкуства и др.
Разделение на декоративно – приложните изкуства може да се направи и с оглед на използваните материали и специфичната техника на обработване. По