Детските образи в романа " Клетниците "

„Детските образи в романа „Клетниците“ “
Романът „Клетниците“ е един величав епос,пълен със състрадание,мъка,скръб и общочовешка доброта,неслучайно един от най-хубавите романи в богатата френска литература.Чрез главните сюжети и множеството философски и исторически дигресии,авторът представя своя политически и социален план,построен върху християнските ценности.
Главните герои са описани в по-дълги раздели,разкривайки на читателя тяхната биография,външен вид и характер,подчертавайки определени черти чрез сравнения.Най-точното описание на героите от романа,и по-точно на детските образи,е вече дадено от самия автор,а то е „Клетници“
Евфразия-Козет: “Повериш ли му някому нещо,може би го изоставяш на произвола на съдбата“
„Мъчно бихте могли да си представите по-божествено красиво детенце“-това е Козет,дъщеря на Фантин: „То беше две-три годишно момиченце…“,оставено за отглеждане в ханчето на семейство Тенардие.Клетата Фантин,изоставена от бащата на Козет,не може да се прибере в родното си село с дете,та нали обществото ще я осъди сурово,затова се принуждава и я оставя при Тенардие.Майката заживява в лишение и нищета,за да може детенцето й да е добре хранено и облечено.Клетницата дори и не подозира,че е поверила момиченцето си на жестоки и безскрупулни хора,за които Козет се превръща в слугинче: „В селцето я наричаха Чучулигата.Народът,който обича образния език,бе кръстил така малкото,не по-голямо от птиче създание,вечно треперещо,сплашено и зъзнещо,което се събуждаше първо,не само в кръчмата,но и в селото и още от тъмни зори беше на улицата или в полето.Само че горката Чучулига никога не пееше.“
И докато майката затъва все повече и повече в нищетата,мислейки,че нейното „бедно пиленце“ е добре,Чучулигата,забравила вече майка си,живееше в „постоянен кошмар“.
След дълго боледуване Фантин умира в ръцете на Жан Валжан,който по това време се подвизава под името Мадлен,но Тенардие не гонят Козет,защото „тя им заместваше всяка друга прислуга“ и върши най-тежката работа в кръчмата,за разлика от двете истински дъщери на Тенардие.Детските години на Козет минават мъчително,без майчината ласка и топлина,за който тя така отчаяно жадува,без игрите и радостта,съпътстващи всяко нормално детство.В навечерието на Коледа през 1823г.,когато Чучулигата е вече на осем години,тя среща в гората край Монфермей,където Тенардие я пращат редовно за вода,един непознат,който връща надеждата в изстрадалото й сърчице и усмивката на измореното от тежка работа,студ и тормоз личице.Жан Валжан избавя клетата Козет от мизерния й и изпълнен с омраза живот като я отвежда в Париж.Там прекарват заедно почти десет години,години,изпълнени с радост и спокойствие за нея,и с опасности и премеждия за нейния спасител,който тя обиква като свой баща.Козет дори и не подозира,че Жан Валжан е