Детско - юношеска възраст

РАЗВИТИЕ В ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ

Първата концептуализация на юношеството се появява в монументалния двутомен труд на Дж. Стенли Хол „Юношество”,публикуван през 1904г. Работата на Хол съвпада със засилващ се обществен интерес към тинеийджърите. Растящ през първото десетилетие на 20 век, този интерес експлодира след Първата световна война, когато младите войници се връщат от фронта с разрушени илюзии за света, който по-възрастните са им представили. Ударението върху младостта е силно през 20-те години и става ясно, че младите са отделно поколение. Шейсетте години са отново време, когато младежките дейности излизат на преден план и поколението на тези „под трийсетте” става обект на обществена загриженост. По това време изследванията върху юношеството започват да имат собствен живот.
Юношеството обикновено се отнася до годините от 13 до 19 и жизнения цикъл на човека. Това обаче е твърде широко определение според повечето учени. Макар повечето автори да са съгласни че юношеството започва в пубертета (началото на бурния растеж в сексуалното съзряване), съществуват големи несъгласия по отношение на неговия край. Някои смятат, че юношеството свършва със завършването на растежа на костите, други казват, че то не приключва, докато не се постигне социална и / или психологическа зрялост. Краят на юношеството следователно може да се приема като попадащ някъде между 17 и 35 години в зависимост от критерия, който е приет.

ПРОМЯНА И КРИЗА

Становището за юношеството като промяна и криза получава формално признание с работата на Ерик Ериксън. Неговата книга „Детство и общество” представя гледището, че основното събитие през юношеството е „криза на идентичността”. Той е определя като период на търсене на ново чувство за Аз, включващо всичко онова, което човекът е бил, и всичко, което ще бъде. Кризата на идентичността може да е лека или остра, но като цяло Ериксън характеризира този период на търсене на себе си като време на тревожност и объркване.
Други автори се противопоставят на идеите на Ериксън. Изследванията върху юношите в други култури често пъти не са успявали да представят доказателства за объркване и смут по време на юношеството. Изследванията върху американски юноши през 50-те и 60-те години не откриват сериозни доказателства за буйна промяна. Макар юношите недвусмислено да се променят биологично и да се придвижват към нова социална среда, няма консенсус по отношение на степента на психологически безпорядък, придружаващ тези промени.
Тези противоречия отчсти се разрешават чрез разглеждане на историческата и културната среда на юношеския опит, както и на социалните и индивидуални различия. Съществуват доказателства, че