Емоциите в учебно-възпитателния процес

Емоциите в учебно-възпитателния процес

Чувствата и емоциите представляват преживявания на човека, на неговото отношение към това, което той познава или прави, към другите хора и самия себе си.
Емоциите на човека говорят за основното съдържание на личността, защото помагат да се разкрива вътрешния свят на хората.
Емоциите и чувствата не съществуват вън от усещанията, възприятията, представите, вън от познанието на човека, вън от емоциите. Характерът на емоциите на подрастващия много говори на окръжаващите за неговата изграждаща се личност. Емоциите на учащите се представляват своеобразни индикатори, които показват доколко благополучно се формира личността на подрастващия.
Емоциите представляват особен клас психически процеси и състояния, които са свързани с инстинктите, потребностите и мотивите, отразяващи се във формата на непосредствено преживяване (удоволствие, радост, страх и т.н.), значимостта на действуващите на индивида явления и ситуации за осъществяване на неговата дейност.
Според В.К. Вилюнас при едно широко трактуване на емоциите, тяхното възникване се свързва „с устойчивите, обикновени условия на съществуване, такива като отразяване на въздействията или на предмета (емоциите изразяват тяхното субективно значение), засилените потребности (емоциите сигнализират за това на субекта)" и т.н.
Докато при тясното разбиране на емоциите те се обособяват като реакция на по-специфични условия, ситуации, например като невъзможност за адекватно поведение, реакция при неочаквано събитие, конфликтно развитие на ситуация и т.н. Емоциите съпровождат всяка проява на активност от страна на субекта в неговия живот и дейност. Конкретно на детето в неговия многостранен живот в училище, у дома, на улицата и т.н.
Голямо значение за уточняване на проблема за емоциите имат формулираните във възрастовата психология от Л.С. Виготски и по-късно от Л.И. Божович положения за преживяването като централна емоционална единица на психическото, която по специфичен начин е обагрена от отношението на човека към събитията, към хората, към себе си. Мястото, ролята и функциите на преживяването, структурата на личността се променят в хода на цялостното психическо развитие. Разбирането на характера на преживяванията означава разбиране на това как даден индивид възприема действителността, хората.
Към особеностите, които непосредствено характеризират преживяването се отнасят качествените и съдържателни черти на емоциите, които представляват центъра на емоционалните особености.
Интересно е становището на С. Шехтер, основал двуфакторните теории за емоциите, където се различават физиологическите компоненти и когнитивен компонент. За определянето на емоциите е необходима когнитивна интерпретация свързана с конкретните ситуации на поводите и