Емпанията и вината в моралното развитие

Тема 6: Емпанията и вината в моралното развитие

Емпатията е непосредствен емоционален отговор в ситуации, в които Аз-ът е свидетел на страданието на другия. В ситуации на нараняване на другия емпатията се трансформира във вина. В ситуациите на избор емпатийната вина може да се допълни с емпатийно преживяване на несправедливостта, със симпатия, с емпатиен гняв и да повлияе на избора, с който Аз-ът ще изрази своята отговорност.
Развиването на емпатийността е предпоставка за моралното развитие, тъй като емпатийната участност е предизвикателство към моралността на Аз-а – Аз съм изправен пред собствената си отговорност и пред разбирането, че аз не мога да бъда загрижен единствено за себе си. Едновременно с това осъзнавам , че моята емпатийна отзивчивост не е неизбежна и задължителна, че аз съм този, който избира дали да откликна, дали защитавайки себе си да поема отговорност за другия. Аз избирам дали да легитимирам себе си като морален – аз в срещата си с другия.
Значението на емпатията за неравнодушното поведение може да се открие и в противоположността. Всеки акт на насилие, на безсърдечие, на нечувствителност към жертвата и нейното страдание, на безразличие изключва в себе проявите на емпатия. Когато едно 13-годишно дете убедително защитавало насилието и убийството, на въпроса какво МИСЛИ за причинената болка, която би изпитала една потънала в кръв жертва, то отговорило: „Какво ме е грижа. Аз не съм тя." (Деймън, 1988)
Ако класическата психоанализа обръща внимание на силата на безсъзнателната вина върху моралността, то Хофман и Айзенбърг (1992) показват, че заедно с вината и срама, възхищението, симпатията и емпатията също могат да допринесат за развитието на моралните постъпки. Когато тези чувства са силни, детето проявява поведение, което е изпълнено с чувствителност и грижа към другите.
В едно изследване Даниел Бейтсън показва сцена, в която млада жена изпитва страдание от получения ток. По време на една от паузите жената съобщила на участниците, че не може да понася болката, причинена от това въздействие, защото като малка е пострадала от удар на ток. До този момент с половината от младите хора, които участвали в експеримента, било споделено, че тази жена е много близо до тяхната душевност, емоционалност и споделя същите ценности. На другата половина от участниците се казало само това, че тяхното участие в експеримента е завършило и
не е необходимо да наблюдават повече страданията на жената. В действителност Бейтсън се опитвал да разбере дали участниците, които наблюдавали чуждото страдание, ще откликнат на призива да проявят състрадание, като заемат мястото на страдащата жена. По-голямата част от участниците с готовност се съгласили да заемат мястото на тази жена в експеримента,