Ерик Ериксон

Ерик Ериксон /1902 - 1994/
Ериксон е един от най-сладкодумните последователи на ЗигмундФройд. В неговите работи няма мъгляви, неясни, сложни теоретичниконснтрукции, той не жонглира с безброй измислени думи за “открити” отнего реалности, Ериксон няма първооткриваттелски “нагон”, типичен заФройд. Поради това неговата интерпретация на психичното развитие ипериодизацията, направена върху тази основа, са едни от най-разпространените, споменавани и използвани в педагогическата практика.Ерик Ериксон по-скоро популяризира допадналите му идеи на Фройд,като отминава с мълчание и не обсъжда онези идеи, които не са мудопаднали.
Сладкодумието, стилът на Ериксон, е пряк резултат от“биографичните обстоятелства” на неговия живот. Ериксон е може биединственият известен психолог без висше образование, и товаобстоятелство също е пряко следствие от неговия “стил на живот”,отношение към живота.
Ерик Ериксон е роден във Франкфурт на Майн. Неговият баща е д-рТеодор Хомбургер, но биологичният му баща е неизвестен датчанин, скогото майката на Ериксон се е разделила в Дания още преди неговоттораждане.Доста години родителите на Ериксон не са му съобщавали, че д-рХомбургер не е неговият биологичен баща, и когато Ериксон научава това,го преживява много драматично: до този момент той е знаел, че е син наедни родители, след което научава, че в действителност е син на другиродители /т.е. той не е този човек, за който се е мислил, а съвсем другчовек/.За дълъг период от време младият Ериксон не е знаел как давъзприема себе си, какво да мисли за себе си, кой в крайна сметка е той,т.е. загубил устойчивото, постоянното в себе си, което го различава отдругите хора и му придава собствената индивидуалност /ценност,неповторимост/. Т.е. Ериксон загубил своята идентичност.Тази неувереност за това кой е той всъщност измъчвала Ериксон понедо средата на живота му.До 37-годишна възраст той използва като фамилно име фамилията навтория си баща - д-р Хомбургер.На 37-годишна възраст той решава да нарича себе си с името на свояпърви /биологичен/ баща. Тъй като обаче той не е знаел абсолютно нищоза него, дори фамилното му име, Ериксон избира фамилия съсскандинавско звучене /тъй като първият му баща се е запознал и живял смайка му в Дания/, като за тази цел трансформира собственото си име Ерик.Поради тази причина някои биографи на Ериксон смятат, че новото муфамилно име е етап от борбата на Ериксон за собствената си идентичност.Тъй като избраното от самия себе си фамилно име “Ериксон” означава“син на Ерик”, се предполага, че по този начин Ериксон утвърждава,обявява на околните своята намерена идентичност: той се обявява за “синна самия себе си”. Поради всичко това като централен и най-важенкомпонент на психиката Ериксон приема нейната идентичност.
Младостта на Ериксон преминала доста