Етапи в развитието на организационната психология

Етапи в развитието на организационната психология

Съществуват 4 основни етапа в развитието на организационната психология. Те са условни и са аналогични на етапите на развитие на организационното поведение. Свързват се главно с особеностите в развитието и с качествените промени, съпътствали трудовата дейност и нейното структуриране в исторически план.

1. Първи етап

Първият етап е донаучният етап. Границите му са от праисторически времена до началото на ХХ век (1900 г.) Качествените промени в организационното поведение могат да се свържат с 2 неща:
А) С разделението на труда.
Б) С различните подходи при управлението на древните империи.
Този първи етап се характеризира с няколко момента:
Създаването на плочки с писмени знаци от древните шумери (5000 г. пр. Хр.)
Създаването на стройна организация на трудовата дейност от египтяните (4000 год.пр.Хр.)
Тази организация се характеризира с някои особености:
Египтяните за първи път обръщат внимание на човешкия фактор в производствения процес;
Египтяните наблягат върху честността в деловите отношения между хората;
Египтяните въвеждат минималната работна надница;
Египтяните въвеждат елементарното планиране;
Създаването на основните положения в християнското учение (10-те божи заповеди).
Основните християнски догми са крайъгълен камък в организацията на човешкото поведение. Те са морални императиви, които от организационна гледна точка са норми на поведение и взаимодействие между хората.
Приносът на Венецианската република през Средновековието за качествените промени в
управлението:
Възприема се модела на взаимната заменяемост на частите;
Въвежда се техниката на поточните линии;
Въвежда се принципът на инвентаризацията;
Приносът на отделните учени.

2. Втори етап

Вторият етап е етапът на научното управление на организационното поведение (1900 – 1927 г.) Свързва с името на Фредерик Тейлър - английски инженер, който въвежда инженерния (научния) подход.
Тейлър смята, че за да се подобри организацията, на първо място трябва да бъде ефикасно оръдието на труда. Колкото по-добре са проектирани инструментите на труда, толкова по-ефективно ще се действа с тях.
Извежда стандарти и норми, съгласно които за всяка производствена операция се изисква точно определено време.
Този подход довежда