Етологичен подход към развитието и теория на привързаността между майката и дете

Етологичен подход към развитието и теория на привързаността между майката и детето

Етологичен подход към развитието
Етологичният подход изучава адаптивната функция на поведението. Той започва да се използва в началото на 60-те години. Нико Тимберген и Конрад Уоренц полагат основите на етологията.
Има основни форми на поведение с голяма адаптивна функция. Пример за такава форма е импринтинга. Той е характерен за животните. Настъпва много рано и продължава изключително кратко. Когато настъпи този момент, майката трябва да бъде до малкото, за да може то да се привърже към нея.
Критичен период: ограничен период от време, когато детето е готово да придобие определено поведение.
Сензитивен период: по своята същност прилича на критичния, но границите му са по-размити.
Етологичен подход в развитието на детето
Следвайки етологичната теория, етологичния подход е против идеята, че афективните връзки имат вторичен характер. Съществуват два вида потребности: първични и вторични.
Връзката между майката и детето има еволюционен смисъл. Връзките могат да се развият без никакви нагледи. Например – може да има страх от нещо, без той да е предизвикан от изпитване на болка. (за оцеляването е важно не толкова храненето, колкото опазването от хищника, а за това трябва да има възрастен наблизо)
Детето се ражда с определени умения да оцелее. Например плача, гукането и т.н Подобно на животните, така то си осигурява присъствието, грижата на друг възрастен член от вида.
Допълващото поведение на привързаността е грижата. Между тях двете се формира първата афективна връзка. Тя задава модел, който опитваме да възпроизвеждаме по-късно с другите хора.
Привързаността и зависимостта са различни!
Фази на развитието:
В началото детето откликва положително на всички, без обаче да ги различава. От 2-3 месец до 6-7м. Откликването започва прогресивно да се стеснява към все по-малък брой лица. Детето избира един човек, към който да фокусира афекта си. След това идва и формирането страха от непознатите.
Първа фаза ‘предпривързаност’ (до 2-3 месец)
Детето демонстрира недискриминиран отклик и разнообразие от вродени сигнали. Около шестата седмица се появява т.нар. социална усмивка и контакта очи-в-очи. Една седмица по-рано се появява и разглеждането, както и гукането, което се предизвиква от вида на човешкото лице ли глас. Това да фиксирани реакции, подобни на фалмарния рефлекс (сграбчване). Най-ефективния стимул за поява на тези реакции е вида на човешкото лице в анфас. Всички те са недискриминирани в тази фази, т.е. не са насочени към определено лице, към което