Eзик, системно-структурен характер на езика

Съдържание:
1.Език
2.Системно-структурен характер на езика
3. Единици, подсистеми и равнища на езика
Единици
Подсистеми
Фонетична подсистема
Морфологична подсистема
Лексикална подсистема
Синтактична подсистема
Текстова подсистема
4. Основни типове структурни отношения в езиковата система
4.1 Йерархични отношения
4.2 Парадигматични отношения
4.3 Синтагматични отношения

Език

Езикът е система от знаци за кодиране и декодиране на информация. Самото наименование е свързано с името на анатомичния орган език, физиологично условие за употребата на речта. Езикът е средство за общуване, което се смята за специфично за хората. Макар че някои други животни използват сложни системи за общуване, понякога наричани животински език, те не притежават всички свойства, с които се дефинира езикът в езикознанието. Езикът представлява социално валидна абстрактна система от средства (единици, конструкции) и правила, която се съхранява в паметта на членовете на съответната езикова общност. Той е нещо като постоянно съществуващ и попълващ се с нови елементи “склад”, “арсенал”, от който говорещите и пишещите непрекъснато черпят средства за изразяване. Като факт на паметта обаче езикът не подлежи на пряко наблюдение. За него се съди само по проявите му в речта, в текстовете, създадени от неговите потребители. Под език Ф. дьо Сосюр разбира “социалната страна на речевата дейност”, това, което в “кръговото движение” на говоренето и слушането остава приблизително еднакво за всички говорещи даден език и еднородно по природа: “система от знаци, където е съществено само съединяването на смисъла и акустичния образ и където двете страни на знака са еднакво психични”. Езикът е “външен спрямо индивида, който сам не може нито да го създава, нито да го променя”. Той съществува “само по силата на своеобразен договор, сключен между членовете на общността”; той е “достояние, натрупано в процеса на говорната практика у принадлежащите към една и съща общност; граматична система, виртуално съществуваща във всеки мозък или по-точно в мозъците на една съвкупност от индивиди, защото езикът не е в пълен вид у никого, той съществува изцяло само в масата”. Сосюр сравнява езика със симфония, чиято реалност е независима от начина на изпълнението й. Той твърди, че езикът съществува в колектива под формата на “сбор от отпечатъци, намиращи се във всеки мозък, приблизително като един речник, чиито напълно еднакви екземпляри са разпределени между индивидите”.
Така според виждането на Сосюр на езика