Фестингер и теорията за когнитивния дисонанс

Аспекти на когнитивния дисонанс и Аз-концепцията

Преди половин век известният американски психолог Леон Фестингер публикува “Теория на когнитивния дисонанс”. Теорията е една от най-влиятелните в областта на социалната психология и генерира редица по-късни научни разработки и изследвания, които ни позволяват да разширим познанията си относно детерминантите на нагласите и вярванията, интернализацията на ценностите, емоционалните състояния, противоречията между индивидите, подбора и преработката на информация и редица други психични процеси.
Понятието когнитивен дисонанс, предложено от Л. Фестингер ,обозначава психическия дискомфорт, дължащ се на факта, че субектът преживява тягостно едновременното наличие на две или повече противоречиви идеи.[5] Една от базисните характеристики на теорията се съдържа в предпоставката, че поведението въздейства върху формирането на последващите вярвания и атитюди.
Според Леон Фестингер, когнитивните елементи съответстват на реалността, представлявайки нейно огледално отражение или карта. Не всякога обаче когнитивните елементи кореспондират с реалността.[3] Авторът тълкува понятието когниция (когнитивен елемент) доста широко – всяко знание, мнение или вярване, касаещо заобикалящия свят, Аза или собственото поведение.[4] Теорията на когнитивния дисонанс ни помага да разберем обстоятелствата, при които отсъства връзката между реалността и наличните когниции.
Теорията постулира, че две когниции могат да са релевантни или ирелевантни една на друга. Когато индивидът изобщо не възприема двойката когниции като свързани една с друга, е налице ирелевантно отношение. Ако са релевантни помежду си, те са също така дисонансни или консонансни. Консонансни са, ако от едната следва другата, а са дисонансни в случай, че от едната произтича противоположната на другата. Съществуването на когнитивен дисонанс причинява психичен дискомфорт, който мотивира личността да го редуцира и води до избягване на информация или поведение, което го усилва. Може да се направи известна аналогия с процесите, участващи във възбуждането и задоволяването на базисни физиологични потребности, като глада и жаждата. Премахването на психичното напрежение, породено от дисонанса не е толкова просто, колкото утоляването на глада или жаждата. В случая мотивът е неприятно усещане от когнитивен характер. Дисонансът е състояние на нарушена хомеостаза. Ето защо хората предпочитат когнитивните елементи, които поддържат да са в консонанс - независимо дали това произтича от биологичните детерминанти на човешкия организъм или е следствие от ученето в процеса на социализация.
Теорията на когнитивния дисонанс е базирана на три фундаментални предположения.(виж фиг.1)

1.Хората са сензитивни към