Фонетика

ФОНЕТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК
/03.10.2022/
Звуковете на езика са специфичен материал, който подлежи на разностранен анализ с оглед на неговите физични, физиологични и лингвистични качества.

Фонетиката като наука за звуковете в човешкия език възниква още в Древността, в първите гръцки граматики, но като съвременна наука се оформя през 70-те години на 19-ти век.

Фонетичните изследвания са ориентирани към сложен кръг от проблеми, свързани със системното описание на звуковете, така и с тяхното функциониране в речта.

Основните задачи, които трябва да бъдат решени се отнясят до изясняване на същността и структурата на фонемата като системно езикова единица, определяне на фонологичното съдържание на фонемите в даден етап, поведението и изменението на фонемите при речевата им реализация , подсистемите във фонемната система, правилата за артикулиране на фонемите, писмено отбелязване на фонемите и отношението им спрянмо системата от букви, изясняване на същността и ролята на ударението и интунацията. Всички тези задачи са свързани със сигментните единици, каквито са фонемите и алфоните и суперсигментните единици, каквито са ударението и интунацията. Особено важно за фонетичните изследвания е разграничението на език и реч. Безкрайното количество артикулационни движения и звукови единици в речта се свежда в езика до определени количества звукови типове наречени фонеми. Наложило се е в началото на 20 век обособяване на 2 научни направления, а именно фонетика и фонология , които да обхванат целия комплекс от проблеми.

Фонетиката изучава звуковете на речта (алофоните) с оглед на техните артикулационни и акустични свойства.

Фонологията изучава звуковете на езика, разглейждайки ги като социално, лингвистично явление.

Звуковете имат 3 основни аспекта

Акустичен
Артикулационен
Лингвистичен

Акустичен аспект има всеки звук, независимо от своята природа и източник. В акустично отношение, звукът е физично явление, представляващо ред от трептения с определена честота и амплитуда. Когато отговарят на съответните условия тези трептения се възприемат от слуховите органи на човека. Оанояни акустични качества на звуковете са : височина, тембър, сила и дължина.
Артикулационен аспект имат само звуковете , произведени от човешкия говорен апарат. Във физиологично отношение, звукът е ред от движения произведени от говорните органи. При класификация на звуковете в езика се вземат предвид именно артикулационни