Фонетика на съвременен български език

- 1 -
Фонематична транскрипция

Опр. Фонематична транскрипция - специална графична система за фонетично
записване, при която всеки отделен звук се бележи със свой собствен писмен знак и
обратното – всеки знак винаги бележи един и същи звук.
Несъответствие между изговор и правопис в СБЕ:
1. За меките съгласни не притежаваме отделни букви. Те се записват със същите
букви, с които се записват и твърдите съгласни.
2. 6-те гласни звука – А, О, Е, И , Ъ, У, се отбелязват с 8 букви – прибавяме букви
Ю и Я.
Фонетична стойност: - позиция
‘а - само в позиция след съгласен звук;
йа – в началото на думата или след гласен звук;
Я ‘ъ – след съгласен в случаи на условен правопис;
йъ - в началото или след гласен в случаи на условен правопис.

‘у – след съгласен звук;
Ю йу – в началото на думата или след гласен звук.

След гласна винаги има Й (-а или –ъ), но никога няма ‘.
И обратно – преди ‘ няма гласна.

„В транкрипцията на думата „хляб” има две особености:
1. Буква Я в позиция след съгласен звук има фонетична стойност А със
знак за предходна мекост на съгласния; ...

3. За звуковете ДЖ и ДЗ нямаме специални букви и сме принудени да ги записваме с
2 букви.
дж - / /
дз - / s /
4. Буква Щ е буква, която бележи два звука.
щ /шт/
5. ь – само буква, няма фонетична стойност, пише се пред О. Ь - знак за мекост на
предходния съгласен в позиция пред гласна О.
ь / ‘/

Първи закон : РЕДУКЦИЯ (стесняване) на широките неударени гласни.
Когато широка гласна А, Е, О е в неударена позиция тя леко се стеснява и се
приближава към изговора на съответната тясна гласна, без да се заменя с нея.
Наблюдава се и обратната промяна.

Закон за КРАЕСЛОВНОТО ОБЕЗЗВУЧАВАНЕ на звучните шумови
съгласни – когато звучен шумов съгласен се окаже в краесловие (край на думата,