Формиране на характера в учебно-възпитателния процес

Формиране на характера в учебно-възпитателния процес

Характер и личност
Характерът се дефинира като свойственото, отличителното, същественото в съзнанието, самосъзнанието и поведението на даден индивид. Това своеобразие в поведението на един индивид се проявява към обществото, към природата и продуктите на труда, към другите хора и към себе си. Различието между хората се обуславя от три главни фактора: 1. От разнообразието в природния капацитет на всекиго - темперамент, емоционална конституция, чувствителност на анализаторите, наследявани заболявания, пластичност на мозъчната кора и др. 2. От разнообразието на социалните условия, при които израства всеки човек. 3. От непрекъснато нарастващите волеви възможности за саморазвитие на личността. При формирането на личността, тези три групи фактори имат равностойно значение в съвременната научна психология. Темпераментът се поставя в основата на характерите, а светогледът и нравствените ценности се надграждат, насочват и обогатяват характера на човека, определят неговата основна насоченост - просоциална или антисоциална.
Понятието характер е тясно свързано с понятието личност. Въпреки частичното покритие на тези две понятия, те значително се различават. Понятието личност е значително по-широко - освен светогледната и социално-нравствената насоченост, то включва още и естетическата, техническата, икономическата, екологическата и т.н. култура на човека. И двете понятия включват типични и индивидуални черти, но тези на характера се определят главно от темперамента и другите съставки на природния капацитет на индивида. При една и съща насоченост - социална или антисоциална, при дадена ситуация субектът ще постъпи еднакво, но по различен начин, в зависимост от своя характер. Социално-психологическото течение в психологията, вкл. и марксическото, търсят типичните черти в характерите на големи групи от хора, с цел да покажат превеса на социалното влияние за тяхното формиране. Този възглед отразява стремежа да се унифицират хората върху основата на илюзорното съответствие на техния характер със същността на икономическите отношения. Очевидно, нито само индивидуалното съчетание на светогледното и нравствените черти на личността, нито само биопсихичните черти на природния капацитет, определят характера на човека. Двете крайни концепции са несъстоятелни.
Научно обоснована е друга концепция: характерът е индивидуалното съчетание на едните и другите черти в устойчиви характеристики на съзнанието, самосьзнанието и поведението на човека към другите хора, към предметите на културата и към себе си. Без съмнение, природният капацитет и особено темпераментът пряко определя своеобразието на волята и характера, а социалните влияния определят насочеността /положителна или отрицателна/ на този