Формиране на позитивна етнокултурна идентичност сред ромските юноши и девойки

Формиране на позитивна етнокултурна идентичност
сред ромските юноши и девойки

Тренинг-групите от всякакъв вид – психотерапевтични, групи за общуване, групи за психотренинг с различна насоченост, педагогически тренинг и др. – отдавна са заели полагащото им се място в социалната практика не само в чужбина, но и у нас. Толкова много автори са писали за основните правила на работа в тези групи, че те вече се приемат за “азбучни истини”, които не е нужно отново да се преповтарят. Тъй като настоящото издание е ориентирано към хора, които сега започват своята работа като организатори и водещи на такива групи, сметнах за уместно да представя накратко основните правила и принципи на работа в групите с надеждата, че този сборник може да представлява едно практическо ръководство за тези, които сега навлизат в проблематиката на тренинг-групите и в нейната практика. С тази цел са представени и програмите за различни видове тренинг, като се очаква читателите в своята практика да ги използват творчески, в зависимост от особеностите на групите, които ще им се наложи да ръководят, както и от своите собствени личностни особености, които несъмнено ще повлияят на избора и творческата модификация на предложените игри. В никакъв случай не искам да кажа, че всяка игра и всяка програма трябва да се следват буквално, но въпреки това ще препоръчам на начинаещите поне в началото на своята дейност, докато все още натрупват своя собствен практически опит, да изпробват сравнително точно предложените програми и игри, за да се убедят лично в техните качества и недостатъци, да изучат особеностите им и едва когато се почувстват достатъчно сигурни като водещи, да преминат към така необходимото творческо прилагане на програмите и игрите. В много от програмите има игри, които се повтарят, особено тези, с които се започва психотренингът. Това не е, защото не мога да предложа и други игри, с които да се разнообрази дейността на групите, а защото посочените игри в най-голяма степен отговарят на личните ми предпочитания, те са така “отработени” в собствената ми практика, че благодарение на това първите минути и часове от работата в тренинг-групите протичат с най-голяма лекота, с минимален разход на сили и дават възможност за по-лесно и бързо ориентиране в особеностите на групата като цяло и на отделните й членове. Ако всеки път бих започвала с различна игра, това ще ангажира в по-голяма степен личното ми участие и ще представлява разход на сили, които трябва да бъдат насочени към другите участници, а в случая ще бъдат употребени са особеностите на собственото ми саморазвите. Разбира се, ако някой предпочита в разнообразието или предложените игри не му допадат, струват му се недостатъчно информативни, може да експериментира и с други варианти на игри за начало на работата. Но искам да изтъкна, че точно тази