Формиране на волята в учебно-възпитателния процес

Формиране на волята в учебно-възпитателния процес

Волята като изразител на активната страна на човешката психика и личност
Волята е действената и регулиращата страна на съзнанието, насочена към реализиране на съзнателно поставени цели. Тя отразява степента на активност на човека, насочена към промени на околната природна и социална среда и себе си. Процесът на тези промени е свързан с пречки от най-различно естество, които изискват волево усилие за тяхното преодоляване. Резултатите от тези усилия зависят от степента на развитие на волевите качества: упоритост, настойчивост, организираност, решителност, сдържаност, самостоятелност, дисциплинираност и т.н.
Едно шеговито твърдение на философа Фойербах се оказва много точно за мястото на волята в структурата на човешката личност. Според това твърдение волята не е майстор, а калфа на човешкото поведение, но без този калфа, майсторът нищо не може да направи. Ако „майсторът” е училищната и семейната среда, както и биологичният потенциал, то този „майстор” наистина нищо не може да направи без волята, т.е. без този „калфа” на поведението. Но в това твърдение има подтекст, който също отговаря на действителността - волята е еднакво необходима, както на просоциално, така и на антисоциално насочената личност. И на бога и на дявола е необходима воля, за да управляват съдбините на хората. И на демократичния лидер, и на лидера на престъпната банда е необходима воля, за да осъществи своите цели.
Както беше казано в един от предходните параграфи, волята има решаваща роля не само за активността на човека към промени в природната и социалната среда, но и за саморазвитие на собственото си тяло и дух. Странно, но важно е обстоятелството, че волята, подобно на езика, обслужва личности с противоположни убеждения, ценности и ориентации. За съжаление, не всички просоциално насочени и високо развити личности имат и силна воля. Затова си заслужава да се подкрепя възгледът и практиката, които поставят волевия фактор за формиране на личността наравно с биологичния и социалния. Защото само този възглед може да осигури по-ефективно и по-хармонично развитие на хората, в контекста на което волята осъществява тяхната активност, както за промени, “навън”, така и за промени “вътре”. Така образователната практика ще изпълни и уплътни дефиницията за личността като саморегулираща се, самосъзнаваща се, самоинтегрираща се и саморазвиваща се система.
Общоприето е схващането за същността на волята, като „съзнателна саморегулация от субекта на своята дейност и поведение, което осигурява преодоляване на трудности за достигане на поставени цели”. Волята винаги се е разглеждала в единство с подбуда, за иницииране на дейността, т.е. такава функция, която по-късно се анализира в контекста на мотивационните процеси. Сам Сеченов посочва, че